Broken

• 23 •

_______________________
7 години по-рано
_______________________

Нещото, което зарадва Филип повече дори и от новото наказание, което бе измислил за Юли и в което бе вложил повече усилие и въображение, беше успешната му договорка с Джордж Минели.
Отдавна искаше да заглади отношенията си с този инвестиционен гигант и най-сетне беше на крачка от реализирането на тази цел, която щеше да постигне чрез много просто споразумение, което бе направил с Минели.
Човек на Джордж щеше да представлява връзка между тях, щеше да е нещо като дипломат. Този човек щеше да остане в имението на Шийн за определен период от време и не само ще споделя своя опит и знания в най-различни области, но и щеше да получи такива от Филип и хората му.
Не беше кой знае какво - по-скоро беше като обмен на информация между Минели и Шийн, но пък беше първата крачка в оправянето на взаимоотношенията им.

Филип бе решил да стане приятел с най-голямата си опасност.
По принцип Минели са миролюбиви и използват законни методи за печелене на пари и уреждане на проблеми, но можеха да бъдат много арогантни и злопаметни.
Станеше ли нещо с този човек, докато е под негова закрила, Филип даже не искаше да си помисля за последствията.
Не се боеше от Минели, но не искаше да си навлича на главата толкова огромен проблем.

Беше се надявал, че човекът, който Джордж ще прати ще е не кой да е друг, а именно знаменития му син - Вон Минели.
Но явно Джордж бе решил да крие коза си до последно и бе избрал Никълъс Хъдсън - единствения син на дясната си ръка - Кевин Хъдсън.
Филип ни най-малко се разтревожи от този факт - все пак Никълъс бе известен с това, че буквално копира Вон, така че Шийн се надяваше, че е успял да копира и умствените му възможности.

Докато Филип стоеше пред входа на имението си и чакаше колата, караща Хъдсън, най-сетне да паркира, погледна с крайчеца на окото служителите си, които се бяха наредили в две прави редици от двете му страни.
Беше ги инструктирал да не позволяват и косъм да падне от главата на Никълъс Хъдсън. Да не го провокират или обиждат по някакъв начин и най-вече - да се държат приятелски с него, но да не му споделят твърде много.

Най-сетне колата спря двигателя си и от предната седалка, до тази на шофьора, излезе високо и слабо момче с къса руса коса и пронизващо тъмни очи.
Никълъс беше облечен в черен официален панталон и бяла риза, чието най-горно копче бе оставил незакопчано.
Черните му обувки бяха излъскани до блясък, скъпият му сребърен часовник, сложен на дясната му ръка, хващаше окото не по-малко от привлекателния си собственик.
Ако Филип не знаеше, че човекът пред него е едва осемнадесет годишно прилежно и добро момче, би си помислил, че е някакъв професионален изкусител.
Даже чу сладките шепнения на женската част от персонала зад себе си.