Broken

• 34 •

- Радвам се, че отново сме заедно! - с усмивка повтори за пореден път Филип.

Двамата с Юли се бяха преместили по негово предложение на кухненската маса и сега стояха един срещу друг.
Филип се беше отпуснал лежерно на стола, който беше в тон с тъмната дървена маса. Беше напълно спокоен.
Човек, който разбира от езика на тялото, би казал, че е в свои води, че държи всичко под свой контрол.

Юли, от друга страна, беше в пълен ужас. Изражението му наподобяваше физиономията на човек, който току-що е видял призрак или чийто живот е застрашен.
Ръцете му бяха поставени открито върху масата.
Той се взираше в тях с надеждата, че те ще го спасят по някакъв начин. Мъчеше се да не трепери, да не показва страха си пред Филип.
Беше точно като малка жертва в капана на хищник.
Жалко, че не можеше да се направи на умрял.
Не можеше да вдигне погледа си към мъжа срещу него. Просто не можеше.
За миг се зачуди как въобще го е гледал преди години, как е можел да живее с него?
Свободния начин на живот, освен, че го бе ощастливил до една степен, го бе направил адски слаб. Вече беше слаб, защото имаше неща, които да губи. Неща, които се страхуваше, че Филип ще му отнеме само с едно щракване на пръстите си.

Филип го наблюдаваше с топъл поглед. Изучаваше го. Любуваше му се.
Не го бе виждал от цели две години.
Е, вярно, беше гледал негови снимки през тези години, но те не можеха да заснемат целия блясък на оригинала.
От наплашеното и стресирано изражение на сивоокото момче, Филип усещаше приятни тръпки в долната част на тялото си, устата му пресъхваше, ръцете му се потяха.
Едвам издържаше - пред него беше най-вкусното ястие, а той само го гледаше.
Тъмнокестенявите къдрици на Юли сякаш го приканваха да ги докосне.
Меката му бяла кожа сякаш нарочно го изкушаваше най-безсрамно.
Устните на момчето бяха стиснати силно от тревожност, но Филип все пак можеше да си представи пухкавината им.
Юли бе станал по-хубав от всякога.

- Толкова много се радвам, че отново сме заедно. - завлачено съобщи Шийн, усмивката не слизаше от лицето му.

Юли изтръпна за пореден път.
Думата заедно го плашеше.
Какво имаше в предвид Филип с това заедно ?
Ще го завлече отново в онова проклето имение?
Ще го изнасилва както преди години?

Юли не можеше да свърже думата заедно със себе си и Шийн.
Думата заедно за сивоокия означаваше между двамата души да има силна връзка, любов, доверие.
А между него и Филип имаше само гнусотии, отвращения и болка.
Така че, според него думата заедно не трябваше да се употребява, когато ставаше въпрос за него и Филип.