Broken

• 17 •

Вон остави острия и току-що измит нож на мястото му и започна да чисти червените петна по кухненския плот.
Не беше добър в това да реже домати, винаги ги притискаше твърде много и сока им изтичаше, създавайки му допълнителна работа.
Беше се отказал от това да готви. Все пак тази вечер Юли имаше гостенка, не знаеше дали ще е добре да ги прекъсне.
Самият той не беше кой знае колко гладен, така че можеше да се засити с няколкото плода, които бе поставил в една бяла купа до мивката.

По принцип винаги приготвяше някаква здравословна и балансирана вечеря за Юли и отиваше с колата си до апартамента му за да му я достави.
Но тази вечер не беше сигурен дали да го направи.
Не му се искаше да прекара един час в готвена, а накрая Юли да му се ядоса, тъй като ги е прекъснал или пък на Алекса ѝ е станало неудобно от появата му.

Реши за всеки случай да прати кратко съобщението на тъмнокосия, че да не вземе да му се ядоса за това, че не му е сготвил.

Често Вон си мислеше, че вместо ролята на по-голям брат, по скоро приема ролята на майка. Всеки ден приготвяше нещо за хапване на Юли, веднъж седмично чистеше апартамента му и през ден му переше дрехите.
Понякога се укоряваше за това, че го е разглезил до толкова, че да не може да си пусне пералнята, но нямаше какво да направи вече.

След като изяде няколко ябълки, Вон седна на черния си диван и постави белия и чисто нов лаптоп в краката си. Трябваше да прегледа няколко отчета, свързани с приходите на компания Минели. Джордж винаги му даваше разнообразни задачи, свързани с фирмата, за да го тества.

Но веднага, след като започна, беше прекъснат от телефона си, който известяваше получаването на съобщение.
Веднага грабна телефона си, защото очакваше, че ще е получил отговор от Юли, но се разочарова, когато разбра, че е получил съобщение от неизвестен номер, което гласеше:

,,Днес няма да посетиш Юли, а? :)"

След като го прочете, го изтри.
Не искаше по случайност Юли да попадне на него.
Това, вероятно, бе поредната игричка на Филип Шийн.

Вон не беше сигурен от кога, но Шийн ги бе открил отдавна и сега просто кръжеше около тях, както кръжи лешояда, докато чака жертвата му да се умори и да падне изтощена.

За щастие, в началото Юли не бе забелязал нищо. Смяташе, че са избягали напълно и вече ще живеят далеч от миналото.
Вон трябваше да си признае, че през първите месеци и той самия мислеше по този начин.
Но един ден бе усетил присъствието на хората на Филип. И не го бе направил, защото имаше някакъв талант или свръх сетива. Беше ги усетил, защото те нарочно се бяха издали за да го направи.