Broken

• 45 •

Кристина хвърли крадешком един бърз поглед към Тео, който стоеше до нея. След това хвана дръжката на вратата и влезе в кафенето.
Хладината, която идваше от климатика, поставен в единия край на заведението, ѝ допадна адски много в сравнение с жегата навън.
Винаги, когато минаваше покрай това кафене, ѝ се искаше да го посети, защото изглеждаше много приятно и свежо, и сега реалността припокриваше очакванията ѝ. Помещението не беше претрупано с излишни неща, обзавеждането беше семпло и приятно, а тъмните маси се съчетаваха чудесно с по-светлия под.
Причудливите лампи, които се спускаха от тавана, ѝ напомняха на кафенето, което беше посетила с Алекса преди да замине.
Образът на дръзката ѝ приятелка ѝ даде смелост и тя решително се заогледа с надеждата, че веднага ще разпознае човека, с когото трябваше да се срещнат.

Повечето маси бяха свободни. Имаше две-три групички, в които Кристина въобще даже не се загледа, тъй като прецени, че човекът им ще бъде сам.
Погледа ѝ се спря на един тъмнокос мъж, седнал с гръб към тях, но когато се засили към него забеляза с периферното си зрение, че някой им маха с ръка.
Когато се обърна, за да провери кой е, видя мъж с мръсно руса коса, седнал сам на маса за четирима, който ги изпиваше с поглед.

- Май този там е той. - констатира очевидното Тео.

Кристина кимна утвърдително, макар че леко се притесни. Отново погледна към тъмнокосия, който вече говореше по телефона, и го изключи от списъка с предполагаемите.

Тео тръгна преди нея към русокосия мъж, което я зарадва. Явно той най-сетне беше съгласен с плана ѝ.

Докато се приближаваше към масата на мъжа, Кристина го преценяваше с поглед. Изглеждаше като добродушен човек, но тя знаеше от личен опит, че външността може да е много подвеждаща.
Когато седнаха с Тео срещу него, тя успя да разгледа лицето му още по-добре.
Мръсно русата му косата беше късо подстригана. Кафявите му очи бяха обградени от фини линии, подсказващи за годините му. Лицето му беше слабо и издължено, а носа леко крив. Имаше твърде светли вежди, които почти не се забелязваха в далечината. Иначе като цяло беше доста симпатичен в лице.
  Облеклото му беше прилежно и семпло - най-обикновена черна тениска и дънки.
Не беше кой знае колко добра в това да налучква възрастта на хората, но би му дала около четиридесет и шест.

След като го огледа добре, тя стигна до един ясен факт - мъжът срещу нея и Тео бяха лика-прилика.
Тя погледна към брат си, който също я гледаше.
Дали и той си бе помислил същото?