Broken

• 5 •

Кристина изкачваше бавно стълбите до третия етаж с малкия си компактен сак в ръка. За цели три дни се бе измъкнала от задушаващото я всекидневие в мрачния и стар апартамент. Ако не бяха откраднали колата на Юли, тя щеше да прекара още няколко часа с него.
Имаше смесени чувства за това, което се случи между тях през първата вечер. Много пъти ѝ бе казвал, че я обича, но винаги, когато тя се опитваше да направи нещо повече от просто целувки и милувки, той се дърпаше като средновековна девица. Дали нямаше някакъв проблем, от онези, които по принцип имат възрастните мъже? Или беше асексуален? Кристина се замисли дали чувствата ѝ към него щяха да се променят, ако той ѝ кажеше, че е такъв.
,,Разбира се, че не! Какво ми става?" - укори се на ум тя. Как въобще си позволяваше да ѝ се въртят такива мисли в главата при положение, че Юли беше нейният ,,лъч светлина", човекът, който я промени. Можеше да изпитва към него единствено обич и благодарност. Дори и да имаше някакви проблеми, тя щеше да е до него, дори и да беше асексуален, тя пак щеше да остане до него. А ако искаха да имат деца, винаги можеха да си осиновят.
,,Кристина, рано ти е да мислиш толкова напред в бъдещето!" - каза си през смях тя.
Но пък мислите ѝ не вредяха на никого, така че можеше да се впусне във фантазии за тяхното взаимно бъдеще от време на време.
Но мисълта, че с Юли бяха заедно от вече над година, а тя едвам днес се запозна с по-големият му брат, бързо ѝ развали настроението.
Юли бе твърде потаен. Не ѝ бе разказал почти нищо за миналото си, освен че майка му бе мъртва, а с баща му не са в добри отношения. Трудно ли е било детството му? Как са се справяли заедно с Вон без майчинска грижа? Какво е станало между тях и баща им, че дори да не споменават името му? Всички тези въпроси се въртяха из главата на Кристина, но тя много добре знаеше, че дори и да попита Юли, той няма да ѝ даде отговорите.
Кога щеше да отвори миналото си за нея?

Единственото нещо, което успокояваше Кристина на тази тема бе факта, че имаше нещо общо с него - и нейната майка бе починала отдавна и също както Юли, и тя не беше в добри отношения с баща си.
Всъщност, и Кристина бе потайна сама по себе си. Искаше отговори от Юли, но не бе готова да направи същото. Не се опитваше да ровичка в миналото му от страх, че ѝ той ще направи същото. Не ѝ се щеше да изпада в подробности за баща си и брат си. Притесняваше се от това, че може би Юли никога повече нямаше да я погледне по същия начин, че щеше да промени мнението си за нея, че ще се отврати от нея.
Не, по-добре нещата да си останеха така, както са сега! Ако цената за това да знае миналото му, е да разкрие своето собствено, по-добре да не знае нищо за него! Дори и с тайни, той пак си е нейният Юли!
С усмивка си спомни моментът, в който той ѝ бе споделил за чувствата си към нея.
 Дотогава никой не ѝ бе казвал подобно нещо, а когато най-добрият ѝ приятел Юли го направи, просто не знаеше как да реагира. Не си беше ѝ представяла той да я погледне по този начин. Вярно, беше много грижовен и мил спрямо нея, но тя си обясняваше държание му с това, че той най-вероятно просто я съжалява.