Broken

• 39 •

Кристина пристъпи от крак на крак.
Усети, че ръцете ѝ се потят.
Огледа се без да знае защо. Може би искаше насърчение от сестрите, които вървяха покрай нея, или пък искаше да я спрат по някаква причина, за да може да си намери оправдание да не влиза в стаята пред себе си.
Но медицинския персонал не ѝ обръщаше внимание, тя беше най-обикновен посетител.
Тъмните ѝ очи отново се приковаха към вратата на болничната стая.
На табелката до вратата беше изписан номер 134.

Беше му сестра. Не можеше да не го посети, особено след като бяха минали три дни откакто бе в болницата.
Бе изпуснала и шанса да го посети заедно с баща си, защото трябваше да се грижи за баба си, чието състояние се бе влошило, а за неин късмет Дейвид бе заминал за работа заедно с Джинджър, малко след като се бе видял с Тео, така че тя нямаше друг избор, освен да дойде сама.

Ако трябваше да бъде честна, въобще не искаше да го вижда.
Беше сигурна, че са съобщили на Тео факта, че благодарение на нея полицията е открила изоставения малък склад, забутан на няколко километра извън града.
От това следваха две възможности - той или щеше да я намрази още повече, защото щеше да се чувства задължен към нея, или наистина щеше да ѝ е благодарен.
Втората опция, въпреки че за повечето хора сигурно щеше да изглежда благоприятна, за Кристина беше по-лошата.
Познаваше Тео - благодарността му нямаше да бъде с кой знае каква продължителност. Най-вероятно в началото той щеше да се държи мило към нея, което просто щеше да я накара да се чувства виновно, тъй като тя нямаше да може да заличи ненавистта си към него, а след известно време щеше отново да се отнася с нея както преди.
Нямаше шанс тази случка да му е повлияла по някакъв начин - със сигурност през тези дни, които бе прекарал в болницата, Тео бе планирал с кой най-напред да се чифтосва и каква простотия да направи.

Дори когато влизаше в стаята, Кристина си представяше как около болничното му легло са струпани няколко девойки, чакащи жребеца им да се възстанови.
Но очакванията ѝ се разбиха, когато осъзна, че в стаята бяха само тя, застаналият в седнало положение на леглото, Тео и някакъв заспал мъж, който заемаше другото легло в стаята.
Дейвид не бе осигурил частна стая за сина си с мисълта, че ще му се отрази добре, ако има постоянен другар, но пък Кристина не виждаше как заспалият възрастен мъж може да бъде забавна и интересна компания.