Broken

• 13 •

Айзък едва се въздържа да не хвърли телефона си през прозореца от яд. Тъкмо бе получил следното съобщение от Тео:

,,Няма да дойда. С Кристина имаме работа."

Не стига, че цял ден не се бе мярнал в университета, ами сега даже нямаше да дойде при него. И каква беше тази толкова важна работа, че трябваше да отмени уговорката им?

Чернокосият започна да прибира приборите, които бе поставил преди това на масата. Бе пропуснал последните лекции за да се прибере по-рано в апартамента си и да направи обяд за себе си и Тео. И чак след като бе приготвил всичко получи това проклето съобщение.
Извади лазанята, която бе направил специално за русокосия си приятел, и реши да я разпредели в кутии за хранене, които след това да прибере в хладилника. Въпреки че, не бе ял цял ден, не докосна от храната. Бе изгубил всякакъв апетит.

Беше обеден, че със своето завръщане Кристина ще развали всичко.
Нито Джош, нито Сара бяха успели да му отнемат Тео, но Кристина можеше да го направи. И това, че приятелят му отменяше срещата им заради нея, го доказваше.

Предния ден Айзък бе поканил русокосото момче в апартамента си за да прекарат малко време заедно, все пак откакто по-малката му сестра се беше прибрала отново, Тео все се занимаваше с нея. А това пораждаше огромна ревност у момчето с луничките. В последните дни, всеки път, когато отидеше в къщата на приятеля си, той го караше да правят някакви неща на Кристина. А в университета не спираше да говори за нея. Кристина това, Кристина онова.

Майната ѝ на Кристина, Айзък искаше просто да прекара малко време с Тео. Толкова много ли искаше? С такова нетърпение бе очаквал тази среща, а сега усещаше само горчивина от разочарованието. Бе направил любимата му храна, бе приготвил и интересен филм, който да гледат заедно. Но нямаше да прекарат това време, за което Айзък така си бе мечтал.

След като прибра всичко, реши да отиде в стаята си и да легне да поспи. Малко се успокои с идеята, че може да осъществят срещата на следващия ден.
Но въпреки, че се намести доста удобно в леглото си, сънят не го достигаше. Мислите му се въртяха само около момчето с мръсно руса коса и тъмни очи. А тези мисли му напомниха за нещо, което не бе разгръщал от доста отдавна.

При спомена за последния дневник, който някога си бе водил, Айзък стана и започна да рови из най-долното шкафче на бюрото си. А когато малката книжка, облицована в тъмна кожа, беше в ръцете му, той се замисли преди да я прелисти.
Преди години имаше нещо като традиция в семейството му - на всеки негов рожден ден майка му му купуваше дневник, който той изписваше до следващия рожден ден. Но след като бе завършил този, който бе получил на тринадесетия си рожден ден, спря да пише повече и изгори всички, освен последния, който държеше в момента в ръцете си. Точно в този дневник бе описал запознанството си с Тео. Всеки пък, когато го четеше, имаше чувството, че се влюбва наново. Всеки път, когато го четеше, имаше чувството, че изпитва същата болка наново.