Бях избутана настрана,но гледката пред очите ми нямаше да я забравя скоро.Беше сурова схватка. Двамата се налагаха така сякаш опитваха да се вкарат в болничното крило.
Райлънд беше свиреп.Ударите,които нанасяше на Мат бяха с безчовечна грубост.Беше безмилостен.Мат не очакваше нападението и в мига в който вече се беше усетил бе твърде късно да отвърне с достатъчна сила,че да отблъсне Рай от себе си.
Рай просто го налагаше удар след удар.Разкървави лицето му до неузнаваемост.
Отне няколко човека да го издърпат от Мат.Ранди и още едно от момчетата от отбора държаха Рай,докато друг го успокояваше.Беше излишно.Емоцията изписана върху лицето на Рай беше една – варварска и коравосърдечна.Искаше Мат в болница и почти беше успял да го вкара там.
Мат беше целият в кръв.Носът му беше счупен.Белият му суитчър беше пропит с неговата кръв.
Трим го повдигна и му помогна извън столовата към болничното крило.
А аз бях в тотален шок.
Райлънд избута момчетата от себе си и излезе без да продума,оставяйки ни в пълно учудване.Нямаше как след тази случка да продължим да се храним сякаш нищо не се бе случило. Мая и Лея не спираха да го коментират,а Идра гледаше недоумяващо към Ранди. Не издържах дълго на напрежението и просто по някое време скалъпих тъпо извинение и излязох от столовата.Извадих телефона си и без да му мисля много звъннах на Рай.
Отговори на третото позвъняване.
-Да-чу се раздразненият му глас.
-Хей..къде си ?-нямаше смисъл да увъртам.Исках да го видя.
-В момента не ми е до компании,Кали -усещаше се доза хладнокръвие.Беше дръпнат,но аз нямаше да го оставя така.
-Просто искам да те видя.Да се уверя,че си добре.
-Добре съм.Ето, увери се, сега може да си спокойна.Чао.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...