Същият уикенд леля Тара и чичо Върнан заедно с децата им – Майло и Лора, дойдоха на гости.Мама се суетеше в кухнята целият ден.
-Всичко трябва да е перфектно!-каза тя и отвори готварската книга с дебели корици.
Тогава разбрах,че исках или не, трябваше да й помогна.Искаше да им направи добро впечатление.Дядо каза,че не са се виждали от доста време и по време на терапията мама много говорила как съжалява,че са се отдалечили.
Това беше достатъчно за мен,че да взема резервната престилка и да й помогна със заека.Час преди да дойдат тя влезе да се изкъпе като ми заръча да сложа масата. Беше извадила най-скъпият порцелан,който притежавахме.
Дообре помислих си.Явно наистина иска да направи впечатление.
Сложих снежнобяла покривка, по средата на масата поставих ваза с хортензии ,а от двете й страни декорирах със сребристи свещници.Наредих приборите и хукнах към банята.Цялата миришех на подправки и се нуждаех от душ.
Когато чух да се звъни на звънеца побързах да вържа шоколадовокафявата си коса на конска опашка и да оправя колана на тъмнозелената рокля.
Дядо отваряше вратата тъкмо като излизах от моята стая. Вкъщи ухаеше на сготвена храна, беше топло и уютно. Леля и чичо влязоха с усмивки, бутилка вино и морковена торта.
-Здравей тате! -поздрави го чичо. Той беше висок с коремче, гола глава и топъл поглед.Винаги се е отнасял добре с мен и за всяка Коледа ми пращаше картичка със сто доларова банкнота!
-Върнан!
Двамата се потупаха.
-Радвам се да те видя.Изглеждаш добре!
-Ти също. А и Тара сияе!
Тара беше афроамериканка с невероятно тренирано тяло.Тя беше професионална танцьорка и беше накарала чичо да почне диета.Нещо,което не смятах,че е възможно!
-Благодаря ти!-Тара се усмихна широко и подбутна Майло и Лора.
-Това трябва да са Майло и Лора! Колко са пораснали!
Дядо се усмихна.
-Заповядайте.
-Кали!-чичо се усмихна,когато ме видя. -Чаровница! Европа ти се отразява добре,а?
Усмихнах се.
-Така изглежда.
Всички се запътихме към кухнята,където мама вадеше заека от фурната. Побърза да го разреже и гореща пара се зави над тавата.Първо бяха сервирани салатите,но искаше да си спести работата за после и наряза сочните парчета заешко и ги постави в белите чинийки.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
