FORGOTTEN

3.РЕТ

Разви се прекалено бързо. Докато се усетих вече живеех с нея. С Мередит. Апартамента й беше просторен, беше ми колежка,имахме общи интереси и теми на разговор. Всичко бе така лесно.

Имахме общи познати.

Излизахме по двойки. Бяха щастливи времена.

Бях щастлив.

Дори като го казвах се щипех само и само да проверя да не би да сънувам. Тя беше вечно усмихната, ходихме хванати за ръка, постоянно избираше нови ресторанти на които да ме заведе. Постоянно се случваха разни неща покрай нас.

Дори няколко дни преди старта на новият срок бяхме на кратък уикенд извън града. Бяхме с други колеги, имаше басейн, зеленина, вкусна храна.Беше рай.

Правихме секс нон-стоп.

Щастлив.

Чувствах се щастлив.

Освен в моментите й на истерия. В моментите й на ревност. А тя беше много ревнива. Ревнуваше ме от въздуха дори, а аз пък вече стигах до заключението,че въздух не ми стига. Обсебваше ме...времето ми...личното ми пространство.

Беше като ястреб.

И трудно издържах на постоянното дебнене и шпионите,които се кълнеше,че ми пуска.

Вече нямах търпение за момента в който щеше да пътува за Гърция на почивка с колежките й и щях да остана да подишам. И да се прибира до апартамента ми.Това място сигурно тънеше в мизерия.Не се бях прибирал няколко месеца.

Както казах...всичко се разви толкова бързо.

Дори не ми оставаше време да мисля за нея.

Макар че тя не оставаше забравена...постоянно намираше начини да ми покаже,че все още съществува,че все още е там някъде. И кълна се сякаш искаше да ме изтезава с тези снимки,които пускаше постоянно...започваше да ми се струва още по-сексапилна ... още по-красива. Очите й блестяха, кожата й сияеше, беше почнала да тренира, снимаше се как кара кола.

А аз си спомнях всичко,което правихме в моята Виксен... Боже понякога мислите ми за нея ставаха така нахални,че ми трябваше студен душ и аспирин.

В тези моменти странях от Мередит. Странях,защото с нейната интуиция веднага усещаше,че нещо става.Че има друга. Не,че Кали беше другата жена...но в много аспекти така се превърна.Обстоятелствата се измениха...аз ги измених с действията си. Не планирах да се случи така,но с Мередит се свързахме ..всичко някак си дойде на мястото. Толкова лесно.

Въздъхнах докато пиех кафето си. Протрих слепоочието си и погледнах към кампуса. Днес беше първият ден от вторият семестър. Първият ден в който щях да я видя.

Кали ми писа доста пъти.В някои от които Мередит видя.Въпросите й бяха естествени. Защо ти пише твоя студентка? Какво иска да каже с това?

А Кали ми писа доста пъти.

Запалих цигара. Димът се завъртя около мен и успокои опънатите ми нерви. Мередит и Кали на едно място по едно и също време не вещаше нищо добро.

Програмата беше изменена и в понеделник вече нямах лекция с нея.Още по -добре помислих си.. Това щеше да е по-объркващо и конфузно за мен от колкото за нея.

Денят ми минаваше добре. Кафе, душ, цигара, лекция, обяд с Мередит. Втора лекция. Никакви следи от Кали.

За мое щастие.

Бях се успокоил вече.Денят беше минал успешно. Имах само една единствената задача. Трябваше да оставя пакет за Мередит в пощата й.Награбих пакета, облякох палтото и тръгнах. Нямаше много студенти по пътя ми. Беше спокойно. Прекалено спокойно.

Затишие пред буря.

Оставих пакета.Докато минавах по коридора имаше студенти,които си говориха, но не бяха прекалено много.А аз мислих за прекалено много други неща...за работа...за проверки и тестове.

Обърнах се тръгнах обратно по тесният коридор.

И тогава я видях.

Мамка му.

Бурята изсвистя.Беше сякаш ме удари мълния.Беше така красива...толкова дяволски,побъркващо красива.

Гледах напред, право напред.Не можех да си позволя да срещна погледа й.Сигурно щях да изгубя дар слово.

Изгубих контрол...защо този й ефект не отминаваше? Винаги губех контрол с нея. Молех се да не каже нищо, молех се да ме спре и да ми каже всичко...

Липсваше ми.Това крещеше съзнанието ми на най-ясна честота.

Липсваше ми... още те обичам.

Може би и затова я подминах.