След края на играта с момичетата отидохме до съблекалните за да поздравим момчетата.Най-добрата новина от много време насам- ПОБЕДИХМЕ!
Беше си истинска лудница.Светкавици пробляскваха, снимаха се отбора,декана,преподавателите,губещият отбор,мажоретките.Момчетата ни бяха горди,потни и ухилени.Мускулите им блестяха под луминисцентните лампи на залата.
Ние пляскахме и викахме,напълно заразени с ентусиазма на университета.
В съблекалните всички грухтяха,викаха и се поздравяваха.Беше някакси забавно и успяха да разсеят подтиснатите ми мисли и в същото време ме разсмиваха.
Момичетата се кикотеха, мажоретките също бяха тук. Уитни беше там заедно с Марси.Не се изненадах.Знаех кой искат да поздравят.В момента между нас цареше крехък мир.Те пазеха прилично разстояние и се правеха,че не съществуваме.Това,което беше черешката на тортата за вечерта беше новото им попълнение.
Мая.
Мая беше в тяхната компания.Беше преобразена като мажоретка и първоначално даже не можех да я позная.
-Хей-побутнах Лея и Идра- това не е ли Мая!? Вие забелязахте ли я да играе?
-Какво? -Идра се обърна към посоката в която посочих и свъси вежди.-Май е тя....
Настана неловко мълчание.
-Не сме я видяли защото е нова в отбора и е резерва,още не е научила хореографията им-обясни Лея.
-Ти си знаела?-попитах аз.
-Не-тя поклати отрицателно глава.-Но не съм изненадана.Просто разочарована.
-Значи наистина няма шанс да оправим взаимоотношенията си?-попита Идра.
-Ти искаше ли?-попитах.
Тя сви рамене.
-Бях готова да разговарям с нея и да й дам шанс.Мислех си,че има логично обяснение.
-Единственото логично обяснение-намеси се Лея- е че тя така й не преодоля падането от върха на социалният клуб.Мъчеше се да го подтиска,но вътрешно знаех.
Лея беше тъжна,но избягваше да гледа в посока на Мая.Аз се пресегнах и я прегърнах.
-Недей да мислиш за нея сега.С Крис всичко върви, ще ходите на среща, имаш мен и Идра-погледнах към нея за помощ.
Идра веднага закима и се усмихна приятелски.Дойде до нас и трите останахме прегърнати.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...