Събудих се рано.Рет ме прегръщаше в съня си.Чувствах се странно олекнала.Бях в състояние на мир и спокойствие.Вилата беше потънала в блажената тишина на ранното утро.Първите слънчеви лъчи навлизаха през прозореца и аз се извърнах с лице към Рет,който все още спеше с ръце около мен.
Погледнах го с искрена любов.Знаех,че не ме вижда,но аз виждах всичко избистрено и ясно.Безоблачно.
Все още го обичах и все още исках да си дадем шанс.Да, всичко беше една гигантска каша,бяхме намесени в любовен триъгълник,макар че той твърдеше,че вече не е с нея,вече не му вярвах.
Преди имах безусловна вяра в него,но сега тя не съществуваше.Сега поставях под въпрос всичко,което ми казваше.Може би беше защитен механизъм...не знам.Но едно беше сигурно– бих му дала втори шанс.Определено.Бих направила компромис стига и той да го направи за мен.
Размърда се в съня си и ме притегли към себе си.
Останах така,заслушана в равномерното биене на сърцето му и потънала в блаженство.
Всичко друго можеше да почака.
Явно бях задрямала отново,защото когато отворих очи Рет вече го нямаше.Липсата му пораждаше чувство на хлад и празнота.Разтърках сънено очи и се прозях.Главата ме болеше от пренаспиването.
Завъртях се в леглото на другата страна и премигах.Циферблатата на часовника показваше девет и половина.Официално се бях успала. Най-вероятно Рет се беше изнизал рано-рано да нямаме сконфузени ситуации по-късно.
На вратата ми се почука леко.Знак,че е време да ставам.
-Закуската е готова-каза съненият глас на Идра.После чух как стъпките й се отдалечаваха и заслизаха по стълбите.
Въздъхнах и се изплъзнах от топлите завивки към банята.
Закуската ухаеше апетитно– палачинки с кленов сироп, овесена каша с пресни сезонни плодове, кафе и липов чай.Цялата кухня беше изпълнена с оживени разговори.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...