Не мога дори да опиша последвалите събития.
Поне разбрах защо Рет не ми беше отговорил.Бил е на среща при декана.Цялата ситуация беше плачевна.Проблема не беше в това,че е имал връзка с мен.Бях над 18 години и не нарушавахме никой закон.Проблема беше етичен.
Той ми е професор, а аз негова студентка.Това само по себе си беше достатъчно провинение,че да го изгонят от работа.
Мен не ме изключиха,но съобщиха на майка ми.
-Налагам се,че разбираш колко сериозна е ситуацията.При всеки други случай бихме постъпили крайно,но тъй като си чуждестранна студентка смятаме,че може би трябва да ти дадем картбланш-обясняваше декана, след като ме привика в офиса си.
Беше ад.
Майка ми ме отписа веднага.
Ама на мига.
Нямаше значение,че искам да специализирам тук.Нямаше значение,че оценките ми бяха отличен 6 по всичко.Нищо нямаше значение за нея освен това,че бях прекрачила границата,че бяха "злоупотребили" с мен.Тя дори не искаше да чуе,че беше и по мое желание.
Майчински инстинкт ...не знам.Беше зле.Положението беше изключително зле.Рет беше прав,когато ме предупреждаваше.
Него така й не го видях.
Знаех от Идра,че е изгонен от работа.Обещали да пазят това дискретно и са прекратили договора по взаимно съгласие,но съм сигурна,че той е бил съкрушен.
Този университет, работата,жилището..всичко това беше живота му.
След като ме отписа,майка ми ме прибра в Америка с първият полет.Кандидатствахме в университет в Ню Йорк с идеята,че там ще бъда една от многото и нямаше да стане нещо подобно като в Норвегия.
Пълни глупости...това с Рет беше единичен случай.Беше ...неописуемо.
Както и да е.Той ме блокира отвсякъде.Очакваше се.Знаех,че е скъсал с Мередит.Той се премести в Австралия (по-далече не можа ли!?) и сякаш с това всичко приключи...
Единственото,което ми остана е издаването на книгата ми.Само това ме свързваше с Осло.Мама не го оспори.Слава на Бога.Това си оставаше голямо постижение и нямаше смелостта да възроптае.
Идра замина за Италия след края на вторият семестър и се очакваше да я посетя края на лятото преди да ида до Осло за издаването на книгата ми.Щяхме да сме двете през цялото време.
BẠN ĐANG ĐỌC
FORGOTTEN
Lãng mạn-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...