FORGOTTEN

24.С нея отново

Гледката ме втрещи.Не толкова,заради това,че беше с нея, донякъде бях свикнала с мисълта.Все пак трябваше да живея с представите си за тях в продължение на месеци.Втрещих се заради това,че ме излъга отново.А,аз му бях повярвала отново.

Беше толкова лесно да си представя,че ще си дадем нов шанс.Сякаш вилата беше забулила всичко извън пределите на планината и през призмата на розовите очила виждах едно благополучно бъдеще.

Уви.

Той си оставаше лъжец и манипулатор.

Стреснах се от мислите си.Не исках да го мразя,но защо той продължаваше да прави всичко по силите си,че да започна да го ненавиждам!?

Тръснах глава за да пропъдя разсъжденията.Сега не му беше нито мястото,нито времето за това.

Той ме видя,че се приближавам и за моя най-огромна изненада не се притесни.Не се почувства различно или поне с нищо не го показа.Просто обгърна рамената й с ръка и вдиша аромата на русата й коса.

По същият начин по който беше вдишал мен онази сутрин.

Повдигна ми се.Пеперудите в стомаха ми умряха.

Веднъж за винаги.

Спомените ми се размиват.Как съм влязла в залата, как сме намерили местата си, как сме гледали мача...не помня.Нищичко.

Помня само как следих с поглед тях.Как вървят заедно ръка за ръка.Как снимат всички преподаватели наредени в редица.Как той стои до нея.Тя е с 24 каратова усмивка.Прегръщат се.Тя е облечена в черна вталена рокля и високи черни обувки.Косата й е перфектно изправена,разделена на път.Той е в официално-спортен костюм със слънчеви очила (сякаш напук,че няма слънце), приличаше на рок звезда.

Отместих поглед и се загледах в мача.Изведнъж шумът се усили главоломно, заплашваше да пръсне тъпанчетата ми.Сякаш до сега съм била в ступор и около мен всички се движеха на забавен каданс,а звукът липсваше.

Сега всичко беше твърде много.Цветовете бяха прекалено ярки, шумът беше обезглушаващ, фокусът ми беше болезнен.Мачът,играта...мисли Кали...мисли за всичко друго само не и за него.Защото проклета да бъда, ако отново се върна при него след всичко,което ми причини.

Ядът в мен нарастна.Мислих си,че съм го преживяла,мислех си,че съм излекувана, а се оказа,че през всичкото това време съм се заблуждавала.Искала съм да го забравя– факт.Искала съм да пренебрегна мислите си за него и да изкореня чувствата си.Но те така й не бяха отминали, не можех да го пусна каквото и да правех.Бях силно привързана към пристрастяващото чувство.Беше болестно състояние.

Сега обаче чувствах,че нещо се бе счупило.Беше разбито на дребни частици...и каквото и да правех не можех да ги събера отново.Не можех да поправя нашата връзка.Осъзнаването на този факт се строполи върху ми.

Истината беше,че преди да ги видя пред залата се заблуждавах жестоко.Всичките онези разговори за втори шанс и за нови опити бяха помия.Лъжи,които той така умело ми наговори.Много добре знаеше какво прави.Не ме интересуваха вече шибаните му обещания за безоблачно щастие.Не исках дори да мисля за общо бъдеще.Единственото,което исках беше да спра да го обичам.

Тогава щях да бъда свободна.

Защото да, бях отвратена, бях наранена и ми беше стигнало достатъчно ... но бях привързана и емоционално изцедена.

Играта се движеше добре за нас.Водехме с две на едно.Рай и Ранди бяха толкова съсредоточени в играта и следяха таблото с такава устременост,че се възхитих.До сега винаги ги виждах в светлината на лигльовци...тази вечер нещо се промени.

Всъщност кого заблуждавам?

Онази вечер всичко се промени.