-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
Не го искам вече. Не искам тази любов.Не искам да го виждам.
Това си повтарях от понеделник до четвъртък сутринта.Знаех много добре,че срещата с него щеше да промени всичко, затова й я презирах.
Времето минаваше.Изнизваше се бавно и мъчително.Нямах ни най-малката представа какво се случваше с него.И не исках да знам.Понякога е по-добре да не знаеш.Профила й (безмълвно се благодарях за това) беше заключен, а неговият пустееше откъм техни снимки.Господ е имал милост.
Не че това ме спираше да проверям през половин час какво се случва и дали има промяна.Не че ми попречи да създам чужд профил и да се опитам да я последвам само и само да задоволя това изяждащо любопитство.Знаех,че ще остана наранената накрая и като изявен мазохист исках.Исках да видя снимките, исках да забия ножа по-дълбоко.Да изтече тая кръв и чувствата ми към него да изгаснат най-накрая.
Винаги съм се чудела как може да намразиш човек,който до вчера си обичал?Ами ей така ,много е лесно, трябва само да те нарани.Да откъсне сърцето ти, да излее отровата си на негово място, да стъпче егото ти и да ти се усмихне.
И вече го мразиш.
Защото иначе какво ти остава?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Алармата нададе вой в тъмната ни стая.Чувствах се все едно съм в казармата.Бях толкова кисела и неориентирана.Изключих я и се опитах да се изправя в леглото.Идра не беше помръднала.Отвън небето бе оловносиво. Предвещаваше буря.
Въздъхнах, не само това, ами и тъпата мъгла.Не можеше да се види нищо, едвам различавах сградите една от друга.Грабнах несесера с принадлежностите си, една хавлия и чехлите за баня и хукнах да си взема душ.
След банята се чувствах малко по-добре. Бях ободрена и лекцията с Рет не ми се струваше вече толкова страшна. И какво от това,че щях да го видя?
Това,че се бяхме засекли доказа,че можем да се видим и да не се случи нещо.Доказа,че малко или много и двамата бяхме продължили напред.
Бяха минали три дни...три дни и днес щях да го видя. Сърцето ми се сви.Усещах тъпа болка под лъжичката.Небете се свъси още повече,сякаш беше възможно. Навън стана мрачно и първите капки забарабянаха по прозореца.
Чудесно!
Промърморих под нос докато търсех в гардероба по-топли дрехи.Спрях се на бяла мека блуза с дантелени ръкави и кожени панталони с мека подплата за да ми е топличко.Обух високите боти и срясох дългата си шоколадовокафява коса.Напръсках се с парфюм и тръгнах, макар че дочух сърдитото ръмжене на Идра.
Тя мразеше да се пръскам с парфюм рано сутрин,защото изпълваше въздуха със сладникавият аромат на Ariana Grande's Cloud и я събуждаше,защото не можеше да диша.
Новият семестър предвещаваше по-трудни изпитни задачи и само можех да гадая какво бе намислил Рет. Последният път се бе смилил над нас. Сега се съмнявах,че ще имаме същият късмет.
Влязох вътре и зачаках залата да се напълни.Извадих телефона от чантата си (не го бях поглеждала от късният вчерашен следобед), и за моя изненада там ме чакаше съобщение от Рет...не в инстаграм, Бога ми.
В уатсап.
Все забравях,че ми има номера.
Хей,Кали.
Видях те по коридора и ми стана странно,че се разминахме така.Бързах по работа, но все пак трябваше да спра и да ти кажа здрасти.
