Събота сутринта бях кълбо от нерви.Срещата с Рет беше днес в три,а до тогава не знаех с какво да се занимавам,че да не мисля постоянно за него.
Започнах с Хамлет.Рано сутринта слязох по пижама в столовата. Навън мъглата се беше спуснала тежко над кампуса и ми даваше известно прикритие,така че изобщо не се притеснявах от неугледният си вид, грабнах поръчката си–бяла мока, и се качих в стаята си,където отново се сгуших между завивките.Поставих възглавниците така че да образуват мека облегалка и се увих в одеялото с лаптопа пред мен и кафето върху него.
Щеше да е една от онези университетски сутрини,когато потъвах в работа и забравях за света около мен.Ако трябва да съм честна,обожавах ги. Навън беше непрогледно, ако вземех нож можех да разрежа мъглата на парчета, толкова беше гъста. От кафето се виеше гореща пара,а на лаптопа си бях отворила празен документ предназначен за есето поставено от професор Коул.
Създадена преди 400 години ,трагедията "Хамлет" е авторитетна,класическа творба.Действието се съсредоточава върху това,че Хамлет се бави да извърши отмъщението,изисквано от призрака на убитият му баща.Хамлет е представен пред сложен нравствен и човешки избор–като син се чувства длъжен да отмъсти,но като човек разбира,че отмъщението е неморално.
Есето започваше мудно и дори и аз осъзнавах това.Очаквах един по-завладяващ увод,но ето че бях стигнала до тук.Реших да се постарая повече в тезата си, като грабнах картонената чаша и отпих от бялата мока.Мм блаженство.
Продължих да удрям по клавишите на клавиатурата малко по-уверена накъде отива изложението ми.Трябваше да използвам свободното си време утре и да посетя библиотеката.Идея,която смятах,че ще се понрави и на Идра,тъй като това беше любимото й място.
След кратка пауза, в която прегледах отново написаното и погледнах съобщенията във фейсбук реших,че съм написала достатъчно за днес и запазих файла.
Допих кафето си на спокойствие,докато преглеждах инстаграм и когато Идра се събуди й предложих идеята да учим заедно утре.
-Звучи супер...този път обаче ще сме само двете -отвърна сънено тя и се прозя.
-Защо?-Любопитството ми нарасна.
-Защото Лея е на филмова вечер с киноклуба,а Мая е на среща май.
-Среща ли?
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
