-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
-Какво става?-попита и постави ръка върху рамото ми.-Добре ли си? Знаеш ли кой е адреса?
Кимнах.
-Моят.
Надвисна тишина.
-Тоест?-Джоузеф не разбираше.
-Трябва да тръгвам-процедих през зъби.
Излязох от Виксен и тряснах вратата.Бързах,сърцето ми биеше учестено, Рет се провикна зад мен...дори не се обърнах.
Виждах черно.ЧЕРНО.
Идра!?
Бях й споделила...бях й разказала всичко.Ако това,което Джоузеф ми показа е истината то Идра е знаела през цялото шибано време!!!
Вървях погълната от ярост.Беше студено, пара излизаше от устата ми с всяко издишване,но не ми пукаше,нито от студа,нито от тъмното.Исках да намеря Идра и да стоваря ада върху главата й.
Как е могла!?
Прекрачих прага на общежитието и се заизкачвах по стълбите.Цялата треперех от яд.Отворих вратата и открих стаята празна.Нямаше бележка,нямаше нищо ,което да ми посочи къде е.
Написах й едно съобщение,че трябва да говоря спешно с нея и се тръшнах на леглото.
Не ми оставаше друго освен да чакам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
На следващата сутрин още усещах предателското ужилване.Все още бях ядосана,но както казват утрото е по-мъдро от вечерта.Бях в по-разумно настроение.
Исках да поговоря с Идра...но не знаех дори как да започна.
Всичко бе такава бъркотия.
Погледнах телефона си.Тя не ми беше отговорила.Сякаш усещаше,че съм разбрала...или ставах параноична.
