1.Свито сърце

1.2K 51 9
                                    

Първата кола е като първият мъж.

Точно това си мислех докато карах джипа чероки на дядо. Ваканцията в Щатите беше невероятна. Като започнем от това,че прекарах тук Денят на благодарността (защото с Рет така й не успяхме да го караме заедно...), да минем през всичките подаръци и да стигнем до това,че дядо ме учеше да карам.

Беше страхотно!

Направих ляв зявой и продължих по главната улица като внимавах да спазвам дистанция и да гледам в страничните огледала.Да караш беше доста отговорно,както обичаше да казва дядо. Винаги трябва да си нащрек.Приглушена музика се чуваше от радиостанцията и дядо я намали още.

-Съсредоточи се! Музика ще слушаш после -скара ми се той. -Натисни газта малко.

Послушах го и смених предавката. Колата се сля приятно с трафика и не след дълго вече паркирах пред входа.

-Справи се добре. Скоро ще си отличен шофьор и няма да имаш нужда от мен:грохналият старец да ти помага.

-Винаги ще искам да ми помагаш,дядо -усмихнах му се аз.-С мама много ми липсвахте.

-И ти ни липсваше,момичето ни. Хайде да видим какво има за вечеря.

Той слезе от колата и аз го последвах. Погледнах към тъмното небе преди да вляза вкъщи.Дори в Бостън беше студено.Прехвърчаха снежинки и нявсакъде по улиците можеше да се види коледна украса.Изкачих стъпалата и влязох в сградата. Още от входа можех да усетя аромата на ванилия. Майка ми беше правила кекс. Тя обожаваше да майстори всякакви сладки,бухти,тутманици и кейкове. Беше ненадмината. Дори когато се прибрах беше направила питка. Запазихме половината и на другият ден,когато посетихме гроба на татко му оставихме.

Така ми липсваше...искаше ми се да му кажа толкова много неща.Да го помоля за съвет.

Но знаех,че дори той нямаше да одобри да си падам и да страдам по професора си по литература.Влязох в апартамента и веднага ме лъхна миризмата на току-що изваден от фурната кекс.

-Тъкмо навреме! -извика мама от кухнята. -Елате да ви сложа от кекса.

Усмихнах се.Мама вече беше по-добре.Явно терапията наистина й помагаше. Седнах на дървеният стол в кухнята докато тя се суетеше около нарязването на кекса на равни парчета.Тъмната й гъста коса беше вдигната на кок,върху дрехите си имаше престилка. Постави една стъклена чинийка по средата на масата и ни сипа мляко с какао.

FORGOTTENWhere stories live. Discover now