-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
Пътят към бунгалата беше сравнително дълъг. Бяхме доста голяма група от университета. В последният ден преди да заминем ни събраха в общата стая,където проведоха дълга и скучна презентация за рисковете от алкохолното натряване.
През цялото време с Мая,Лея и Идра се бъзикахме, естествено. Багажите бяха стегнати и с тръпнещо очакване бленувахме за отпътуването. Не бяхме имали ваканция по женски.Никога.
Опитвах се да не мисля много за факта,че момчетата също бяха с нас постоянно, нито за факта,че Райлънд започваше да ми допада все повече.
Пейзажът от автобуса беше отнемащ дъха.
Елхови дървета, покрити с пухкав бял сняг.Мъждукащи далечни светлинки.Мъглата властваше наоколо. Елховите дървета потъваха и се сливаха с мрака,докато се стъмваше.
Наоколо бе тихо и студено.
Идра пъхна слушалките в ушите си и се облегна на рамото ми.А,аз потънах в размисли.Времето лекуваше спомените ми ... спомените за Рет, парфюма му, погледа му, докосването му.
Тръснах глава.
Целта на това пътуване бе да го излича от спомените си,а не да го възродя.
Да го забравя. Забравя. ЗАБРАВЯ.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Когато слязохме от университетският автобус навън бе тихо и бяло.Снежинки прехвърчаха игриво над главите ни и щипеха бузите ни. Беше спокойно.Ухаеже на свежест.
Бунгалата бяха по-скоро малки дървени къщурки.От комините им се виеха пушаци, а от стрехите висяха ледени висулки.Пътеките бяха затрупани от бели лавини.Беше тихо и пусто.
Взехме саковете си с премръзнали ръце от багажника на автобуса и се затътрихме към къщичките.Предварително ни бяха раздали ключовете и вече само където не потичвахме към входа.
Във всяка къща се събираха по 6 човека. И за наш късмет (или пък не), момчетата щяха също да са при нас.
