-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
-К-какво?-заекнах като пълен малоумник.-Сериозен ли си?
Той се разсмя.
-Разбира се.Смятам,че ще бъдеш най-доброто попадение в моята литературна агенция.Стига да имаш желание.
Едвам не направих задно салто.
-Да!Да-закимах и се усмихнах широко.-Позна..това определено ми оправи деня.
Той също се разсмя.
-Радвам се!
Продължихме да пием кафе и да обсъждаме договора,който той така уверено беше донесъл със себе си,сякаш дори не е очаквал да откажа.Но пък кой ли изобщо отказваше на Рори Хемс!?
Разговаряхме дълго и дори след като се прибрах в кампуса знаех,че съм направила най-правилният избор.Звъннах на мама да й кажа добрите новини.Тя не беше на себе си от радост и гордост!
Единственото,което помрачаваше щастието ми беше...Идра.Все още беше изчезнала.Писах на Рай дали е свободен и дали знае къде е Идра.За мое най-голамо щастие знаеше...и ме канеше при тях,защото очевидно бяха заедно с нея и Ранди.
Сложих си палтото и хукнах към столовата.
Знаех,че е рисковано да говоря с нея там...но нямах избор.Трябваше да знам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В столовата бе почти празно.Спорадично минаваха хора,но нямаше наплив.Идра,Ранди и Рай стояха на една маса в ъгъла отдалечени от всички останали хора.Мислено се благодарях за това.
Отидох към масата с уверена крачка и без да се церемоня веднага щом седнах попитах Идра:
-Защо не си отговаряш на съобщенията? Писах ти...сигурно сто пъти.
Очите й бяха зачервени , явно беше плакала.Почувствах се гузно как я нападнах,но вече беше късно.
Тя сви рамене.
-Ще си говорим после-каза простичко с пресипнал глас.
