-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
Беше меко казано плашещо съобщение.Скокнах от леглото като ужилена и хукнах към банята за да се оправя час по-скоро.Писах й,че ще съм готова до петнайсет минути,стига и тя да е готова да говори с мен.
Изпрати ми палец.
Имаше наистина проблем....
Когато най-после се срещнахме на задният вход на вилата и на двете ни беше неловко.Чудехме се на коя страна да погледнем само и само да избегнем да се гледаме в очите.
Какво казваха ... очите са прозорец към душата, а моята я чувствах нащрек.Пазех я ревниво и откланях поглед всеки път,избягвайки синият,остър взор на Идра.
-Е? За какво искаше да говорим? -попитах,ритайки купчинка сняг.
-Не тук-поклати глава.Русата й коса се разпиля по рамената й.-Да се поразходим.
Кимнах.
Вървяхме по утъпкана пътека измежду високите елхови дървета.Беше си зимна приказка.Магическо,древно дори.Дърветата бяха гигантски, снегът беше мек,мокър и дълбок.Затруднявахме се да вървим, а той се лепкаше по обувките и панталоните ни.
Беше твърде студено.Пара излизаше от устата ми всеки път щом поемех дъх.
Малко след като се отдалечихме от вилата и вече не се виждаше нищо друго освен вечнозелените дървета и студена белота Идра започна да говори толкова тихо,че едвам я чувах.
-Случиха се толкова много неща напоследък,че не знам от къде да започна-призна тя-но трябва от някъде.Трябва защото..-тя си пое дъх.-Знам някои неща...неща,които поради много причини разбирам защо реши да не ми споделяш.Но и аз имам своите тайни...и аз имам..имам да ти призная ..много неща.
Тя заекваше.Пое си рязко дъх.
-Знам за теб и професора по литература.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Времето сякаш спря.
Всичко около мен се завъртя, земята се разтресе.Умът ми не го побираше.Как ? Кога ни е хванала? Защо изглеждаше притеснена,а не ядосана? А не...изглеждаше ядосана...вече си позволих да я погледна в очите и видях искрата гняв да оцветява сините ириси.
