FORGOTTEN

6.Опа...

Парата изпълваше тясното пространство.Миришеше на мъжки душ-гелове.А пред мен...Боже,Господи имай милост.

Пред мен стоеше Райлънд.Гол. А,аз стоях и го гледах безсрамно.Попивах всяка част от тялото му,все едно че бях хавлията с която попиваше мускулестото си перфектно тяло.

Погледа ми се плъзна през широките му рамена, изваяните гърди, плочките по корема му, през линията влажни косъмчета до пениса му.

Ох....

-Аз..аз...не знаех,че си вътре-запелтечих.Все още не можех да откъсна поглед от чатала му.

Мамка му КАЛИ ОСЪЗНАЙ СЕ!

Върнах погледа си към лицето му ,а там ме посрещна една ехидна усмивка.

Тъпанара се наслаждаваше на сцената.

-Да ти помогна ли с нещо?

Поех си въздух,което се оказа грешка,защото банята бе напоена с мъжка,сексапилна миризма.Можех да припадна от кеф.Ама не.

Нямаше да му доставя това удоволствие.

Излязох с разтуптяно сърце. В онзи момент усетих,че и нещо друго се бе разбудило днес...бельото ми беше подгизнало.

Наложи се да ползвам другата баня.Взех си дълъг душ.Доста дълъг студен душ.

Стараех се да не мисля за Райлънд.

Божичко как стана така? ...Защо не заключваше тъпата врата?

Търках се до зачервяване на кожата ми.Пълен задник! Сексапилен задник...но не! Нямаше изобщо да мисля за това.Станалото-станало.

Увих тялото си в бялата,пухена хавлия и се върнах в стаята си където се преоблякох в удобно облекло и слязох за закуска и кафе.

Естествено, Райлънд вече беше в кухнята.Правеше палачинки. Можеше и да готви!?

Кафето беше моя задача. Зареждах кафе-машината,когато той заговори:

-Доста дълго стоя в банята..да се притеснявам ли,че гледката ми е била повече от колкото можеш да понесеш?

Усещах,че изрича всичкото това с проклета усмивка. Значи така щяхме да играем?

-Толкова ли си обсебен от мен,че следиш колко време прекарвам в банята?

Тихият му дрезгав глас се понесе в тясната кухня.

-Надявам се да си гладна..

Преглътнах. Осверипявам.

-Мхмм

Пуснах кафето си.

-Искаш ли? -попитах.

Усетих как ме наблюдава в гръб.Все още не смеех да се обърна.

-Нямаш си и на идея колко много искам.-отвърна.

Стиснах ръба на барплота. Нее...това не трябваше да се случва. С Райлънд бяхме приятели.

-Чудесно.-преструвах се ...дано да ми се получаваше.

Обърнах се след като направих моята чаша димящо кафе.

Той все още ме гледаше.

-Къде са другите? -ставаше твърде трудно да се диша тук.

-На турнира по доджбол.

Кимнах.

-Ами ти?

Той сви рамене.

-Реших да се отдам на кулинария. Играя спорт всеки ден,по цял ден.Това тук е разпускането.

Усмихнах се и отпих от кафето.Замижах от кеф. Поне атмосферата се поотпусна. Райлънд взе своето кафе и помълчахме за малко.

-Те ще се забавят.Ако искаш да седнем на дивана? -предложи той.

Кимнах и се запътих натам.Той грабна един поднос и нареди палачинките,плодове, пудра захар и шоколад.

Когато седна до мен ...беше прекалено близо.Парфюмът му се блъсна силно в мен.Единственото за което мислех беше как исках да го обкрача.

-Нервна ли си? -попита докато сочеше как нервно потропвах върху чашата с пръст.

-Хм? Аз ли? Не. Гладна по-скоро.

Той се усмихна.

-Заповядай тогава.

Преместих се до ръба на дивана и коляното ми докосна кракът му.Нямаше да издържа дълго.Поставих чашата на масата и нямах време да се опомня.

Той ме дръпна рязко и ме целуна настоятелно.Зарови ръка в косата ми и стисна в юмрук.Нямаше накъде да избягам.Обкрачих го и го усетих.Твърд,огромен.

Изстенах в устата му.

Имах нужда от това...няколко месеца имах нужда от това.

И тогава изведнъж ме осени онази мисъл,че това не е Рет.Мъжът,когото целувах не беше той...членът,който усещах през дрехите не беше неговият.

Сякаш ме поля леденостудена кофа с вода.

Отдръпнах се от Рай и изтичах в стаята си,където се затворих.

Какво се беше случило по дяволите ?

Вината последва...опустошителна.