Беше ранно утро,когато преди учебната сесия в десет приготвях копия на материали и пробни тестове по литература.Бях прекарала осемнадесет минути в борене с това дяволско изчадие,докато най-накрая видях светлинките на копирната машина да пресветват в зелено.Изчаках докато всичко се копира и поех, все още горещите от преработката,копия и им сложих отделителни кламери.
Върнах се до главното гише на рецепцията и тъкмо оставях ключа за копирната стая,когато от нищото забелязах Мая да се промъква в задната част на библиотеката.Отиваше към пототдела за юридическият факултет,което ми се стори странно,тъй като не това беше специалността й.
Жената прибра ключа,сепвайки ме за миг и аз се усмихнах вежливо на русата средна на възраст жена,придърпвайки копираните листове към гърдите си.Погледнах часовника над дървените двойни врати към читалнята и установих,че разполагам с още десет минути преди Идра да дойде,затова без да чакам повече с неуверени крачки тръгнах по посока подотдела за юридическият факултет.
Международна политика,парламентарно право,конституционно правосъдие,наказателно-изпълнително право,правна реторика,международно мироопазване и решаване на конфликти.Отделите се ширеха пред мен– лавица след лавица с тежки,обемисти учебници и справочници с дебели корици и заглавия,които бяха пренесени на два реда за да се съберат на корицата.По дървените бюра до прозорците на библиотеката,които гледаха към вътрешният двор на кампуса, стояха момчета и момичета надвиснали тела върху разпръснати листи и отворени правни речници.
Отидох до последната лавица с книги и зад нея от по-дългата страна в самият ъгъл на отдела видях Мая да се целува с не кой да е ...ами самият Райлънд.
За миг напълно стресната се дръпнах две крачки назад и се скрих между двете предпоследни лавици.Чувствах се като истински воайор. Не трябваше да дебна така,но ме глождеше едно натрапчиво любопитство,което не знаех как да си обясня.Започнах да се приближавам откъм по-близката страна до ъгъла в някакъв мижав опит да чуя дали си говореха за нещо.Когато бях на такова разстояние,че да чувам как се мляскат се обърнах с гръб и се загледах в заглавията по гърбовете на книгите пред мен.
Мая носеше светлорозова прилепнала по тялото блуза,сгащена в избелелите сини дънки с висока талия.Беше опряла тяло плътно до това на Райлънд и го целуваше ожесточено.Той сякаш нямаше нищо против,но сесията на натискане не продължи твърде дълго преди тя да го попита:
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
