Дори не знам как се случи така,но си спомням ясно как в петък по време на сутришното кафе в столовата,след изтощителна седмица изпълнена със зубрене,развиване на теми и писане на есета, с Идра решихме спонтанно да избягаме към селската й къща в покрайнините на Осло.Тя покани и Лея...а Мая беше изключена от уравнението.Идра се извини с това,че няма достатъчно място за четири момичета,а Мая на свой ред се усмихна студено и отвърна,че и без това уикенда й бил зает с купища ангажименти.
-Да чупи стойки и джуки на Райлънд сигурно-завъртя очи Идра.-Божичко,а беше наясно,че той е хлътнал по теб!-Ядосваше й се тя.В онзи миг Идра беше по-бясна и от мен.
-Колко да е бил хлътнал,ако вече е с нея?-посочих логично.- Хайде стига..викни я.
-Не-беше непоклатима.-Имаме си женски кодекс,а тя ни предаде.Не разбирам защо й прощаваш толкова лесно?Тя ни лъже,промъква се зад гърбовете ни и после се усмихва подмолно като долна хиена.Няма да стане.
Идра поклати глава ядно,светлорусата й коса заподскача.Цялата картинка ми се стори страшно забавна и се разсмях.
-И какво? Забавен уикенд на село?-попитах докато отпивах от ароматното кафе.
-Ще бъде брутално-ухили се Идра.-Там е любимото ми местенце!
Лея се усмихна широко в унисон с мен и двете си позволихме да помечтаем за един разпускащ уикенд без драма.Наистина имахме нужда от това.
Пътят беше завой след завой в сърцето на вечнозелена елхова гора.Всичко бе покрито с пухкав,мокър сняг и аз се хилех на гледката като двегодишно.
Лея споделяше ентусиазма ми.А самата Идра ми се стори някак отнесена и забила в пътя напред.
Може би беше нервна за нещо.Бях си поставила за цел да разговарям с нея и да я подпитам да не би нещо да се е случило между нея и Ранди.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...