FORGOTTEN

28.Ами сега?

Когато се видяхме вечерта се чувствах като шпионин.Бях цялата облечена в черно.Косата ми беше на конска опашка.Чувствах се като от групировката на Джеймс Бонд.

Бях избрала да съм с черен кожен панталон, черно прилепнало боди с поло и очна линия.Наистина ми хареса как се получи.А като видях и погледа на Рет, знаех,че одобрява.

Реших,че ще е приятно разнообразие от сутрешният ми вид..

Той ме посрещна с едно кимване и стискане на челюстта. Беше забавно да го гледам как се гърчи. Това заслужаваше. Усмихнах се едва-едва и погледнах към Джоузеф. Не го бях виждала от първият семестър.Спомените от онази вечер в The witche's den ме връхлетяха буреносно.Бях пияна,а Уитни ме беше изоставила сама.Трябваше Рет да ме придружи до кампуса. Джоузеф беше там в компанията на две жени,когато тръгвахме.

Все още изглеждаше по същият начин.Висок, арогантен, но също интелигентен и закачлив.Явно беше най-добрият приятел на Рет.

-Здравей-казах аз.

Той погледна в моя посока.

-Здравей-отвърна с полуусмивка и поклати глава,сякаш знаеше нещо,което аз не.

Погледнах към Рет.Той все още се чудеше накъде да гледа.Беше странно.

-Е добре,ще правим ли това или не?-попитах издразнено.Изкараха ме навън в студа и то толкова късно за да вършим работа,а не да се гледаме.

-Разбира се-отвърнаДжоузеф.-Ние веднъж вече пробвахме да открием кой стои зад това,но успяхме да стигнем само до локацията.Беше в университета.

-Добре..но това го знаехме така или иначе-отвърнах аз.-Сега можем ли да стесним обхвата?

-С новата програма , която инсталирах би трябвало-отвърна той.

Влязохме във Виксен.Аз и Рет бяхме на първите седалки,а Джоузеф отзад с цялата си техника.За кратък миг се чуваше само удара по клавишите на клавиатурата.

Беше напрегнато.

И страшно досадно- дори без да се брои досадното зяпане на Рет,което дори не полагаше усилие да скрие.Последваха няколко коси погледа след като телефона ми извибрира в джоба,които предшестваха репликата:

-Още ли се движиш с онзи ... Райланд?

-Райлънд.. и да.Някакъв проблем ли има?-обърнах се и го погледнах най-сетне.

-Просто изтъквам-прочисти гърло- че не ми се струва като добра идея.

Изсмях се.

-Какво? Не ти се струва добра идея да имам приятели?

Повдигнах вежда насреща му.

-Не казах това..а и двамата знаем,че той не търси приятелство от теб- отвърна,леко изненадан от гнева ми.

Свих рамене.

-Не знам за какво говориш.

-О,така ли?-попита той.-Щом е така..оставям темата.

На лицето му се изписа безизразна физиономия.Помежду ни надвисна тишина.Джоузеф още работеше над откриването на изнудвача,който разруши връзката ми и доверието ми в Рет.Дълбоката и тежка тишина се прекъсваше само от ударите на пръстите по клавишите.Напрежението ми обтегна нервите като въже.Трябваше да приключваме по-скоро и да си тръгвам.Трябваше да съм далече от Рет,на безопасно разстояние където не можеше да ми повлияе емоционално.В присъствието му чувствах някакво странно притегляне,което кълна се, колкото и време да минаваше, не изчезваше.

Нито единият от двама ни,не помръдна.Стояхме вперили погледи напред през предното стъкло на Виксен.Напрежението беше ужасно, усещах тялото си сковано, по гръбнака ми полазиха тръпки,когато усетих,че той се размести на седалката си.Устата ми пресъхна като пустинята Сахара.

Имах нужда от вода.

-Открих нещо-Джоузеф сложи край на тишината,но не и на напрежението.

При мисълта,че може би сме открили кой разпраща тези страховити имейли, сърцето ми заби лудешки.

-Откри ли виновника?-завъртях се към него.Той гледаше екрана на лаптопа съсредоточено.

-Открих локацията-каза само.-В кампуса е.Улица Аксентий 1.Новата част от общежитията.

-Това не е възможно...-отвърнах объркано.

Той обърна лаптопа към мен.

На екрана трепкаха букви, карта на общежитието и нещо като кодова програма,която изглеждаше точно като извадена от хакерски филм.

И да, точно срещу мен стоеше адреса на Идра Нилсън.

Моята съквартирантка...моята най-добра приятелка.