19.Вечерята

890 53 7
                                    

Вечерята започна, за моя най-голяма изненада,спокойно. Майкъл Бенджи беше предприемач, славещ се с културните си инвестиции.Беше на 32 години, с поддържана брада, тренирано тяло и остър,като бръснач ум.Беше замислен през по-голямата част от вечерята.Говореше само и единствено с Ивет и Алекс.

Рори Хемс беше част от индивуална литературна агенция, както и известен с инвестициите си в нестандартни идеи,които с времето се утвърждаваха като доходоносни вложения.

Бащата на Идра беше тютюнев магнат и бизнесмен от това,което бях разбрала.Единствената питанка беше какво правеше Гарет тук? Как изобщо се познаваха с баща й и с тези хладнокръвни мъже?

Разядките бяха невероятно вкусни.Ивет се беше надминала.Тъкмо мажех върху парче франзела разядка с извара,сирене,майонеза и черен пипер, когато Рори Хемс се обърна към мен.

-Ти си чуждестранна ученичка,нали?-попита на английски със силен акцент.

Кимнах веднъж,докато заглаждах върха на разядката по хлебчето.Сложих малко маслини и отговорих.

-Да,първа година съм тук.

-От къде идваш?-интересът му беше очевиден.Беше добре сложен мъж.Тъмнокож с поддържана брада,къдрава черна,къса коса и ослепителна усмивка.

-От Америка.

-Как не се сетих по-рано..акцентът ти е изцяло американски-каза той и задържа черните си очи върху моите.

-Да-усмихнах се и гризнах от хлебчето.Разядката беше невероятно вкусна и галеща небцето.Завъртях очи от наслада.-Мм! Госпожо Нилсън това е толкова вкусно!

-О,наричай ме Ивет,мила.Госпожо звучи толкова официално! -тя се усмихна.-Радвам се, че ти харесва.

Върнах вниманието си върху храната,но нямаше как да не забележа,че Рори не отделяше поглед от мен.Беше неловко.Мразех да ям,докато ме гледат.

-Е с какво те впечатли Осло,че да пропътуваш хилядите километри за да учиш тук?

Преглътнах и отговорих.

-Родителите ми настояваха.А и програмата по литература ми се стори идеална.Да не говоря за красотата на Норвегия.

Той кимна.

-Значи се интересуваш от литература?

-Да.Смятам да специализирам другата година,тъй като първата година учим повече общообразователни предмети-обясних по-оживено.

FORGOTTENWhere stories live. Discover now