Вечерята започна, за моя най-голяма изненада,спокойно. Майкъл Бенджи беше предприемач, славещ се с културните си инвестиции.Беше на 32 години, с поддържана брада, тренирано тяло и остър,като бръснач ум.Беше замислен през по-голямата част от вечерята.Говореше само и единствено с Ивет и Алекс.
Рори Хемс беше част от индивуална литературна агенция, както и известен с инвестициите си в нестандартни идеи,които с времето се утвърждаваха като доходоносни вложения.
Бащата на Идра беше тютюнев магнат и бизнесмен от това,което бях разбрала.Единствената питанка беше какво правеше Гарет тук? Как изобщо се познаваха с баща й и с тези хладнокръвни мъже?
Разядките бяха невероятно вкусни.Ивет се беше надминала.Тъкмо мажех върху парче франзела разядка с извара,сирене,майонеза и черен пипер, когато Рори Хемс се обърна към мен.
-Ти си чуждестранна ученичка,нали?-попита на английски със силен акцент.
Кимнах веднъж,докато заглаждах върха на разядката по хлебчето.Сложих малко маслини и отговорих.
-Да,първа година съм тук.
-От къде идваш?-интересът му беше очевиден.Беше добре сложен мъж.Тъмнокож с поддържана брада,къдрава черна,къса коса и ослепителна усмивка.
-От Америка.
-Как не се сетих по-рано..акцентът ти е изцяло американски-каза той и задържа черните си очи върху моите.
-Да-усмихнах се и гризнах от хлебчето.Разядката беше невероятно вкусна и галеща небцето.Завъртях очи от наслада.-Мм! Госпожо Нилсън това е толкова вкусно!
-О,наричай ме Ивет,мила.Госпожо звучи толкова официално! -тя се усмихна.-Радвам се, че ти харесва.
Върнах вниманието си върху храната,но нямаше как да не забележа,че Рори не отделяше поглед от мен.Беше неловко.Мразех да ям,докато ме гледат.
-Е с какво те впечатли Осло,че да пропътуваш хилядите километри за да учиш тук?
Преглътнах и отговорих.
-Родителите ми настояваха.А и програмата по литература ми се стори идеална.Да не говоря за красотата на Норвегия.
Той кимна.
-Значи се интересуваш от литература?
-Да.Смятам да специализирам другата година,тъй като първата година учим повече общообразователни предмети-обясних по-оживено.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...