-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
В неделя нарочно избрах да отида в арт студиото вместо scavenger hunt, само защото пределно добре знаех,че Рай ще е на хънта.
Отбягвах го повече заради себе си от колкото заради него.
Беше ми трудно,признавам.
Бях объркана от желанието си към него и още повече от факта,че дори когато той беше до мен пак мислех за Рет.
Този Рет...побърка ме.Не спирах да се тормозя.
И не знаех какво да направя вече.
След арт студиото,което беше забавно, имаше вино и малки вкусни хапки, се забих в едно кафене и цъках на телефона си.
Нямах силите да се прибера все още.
Тогава видях,че той имаше стори.
Поредното...естествено,като мазохиста,който бях, знаех,че ще го видя. И цъкнах на кръгчето. Бяха на почивка.
Бяха на почивка.
И те...
Клипчетата бяха три. На едното бяха на обяд. Той я снимаше в близък кадър, на второто беше той до джакузи, на третото снимаше нея по бански.
Сърцето ми се пръсна на парченца.
Вече не издържах.Дори не успявах да зария болката.Не можех да се залъгвам. Изплаках си всичко в онова кафене.
И се прибрах по тъмно.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Може ли да поговорим? -Райлънд почука на вратата ми.
Бях в леглото,но реших,че рано или късно трябваше да говоря с него за случилото се.Пуснах го в стаята ми и двамата седнахме на леглото. Тай се заигра с крачола на пижамата ми.
-Виж. Извинявай за миналата сутрин. Не очаквах,че ще избягаш така.Мислех,че и ти го искаш. Това трябва да се случва 50 на 50,а не 100 на 0. Няма да се повтори.
Поне беше искрен.
-Хвана ме неподготвена,но ...не разбирам. Това означава ли ,че ме харесваш?
-Мисля,че си красива и страшно секси..нещата,които бих ти сторил...мамка му.
Преглътнах. Думите му ме ласкаеха...особено сега,когато бях така грубо отхвърлена от Рет...Райлънд сякаш мажеше раните ми с чудотворен мехлем.
-Не се бях замисляла за нас...
Той ме прекъсна.
-Преди да кажеш нещо..ъмм не съм човека за връзки -каза той- приеми ме като забавление,окей? Приятели с облаги..както щеш го наричай. Но не съм готов за връзка.Не би бил правилният момент.
Преглътнах.
-Не искам приятели с облаги,Рай. Не е за мен.
Той се усмихна.
-Добре. Радвам се,че изяснихме нещата.
Кимнах, макар да не знаех какво точно изяснихме.
-Приятели?-попитах с надежда.
Той се позамисли,но кимна.
-Ще те оставям да се наспиш-каза и се изправи.-Лека нощ.
Онази вечер заспах с натежало сърце.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В понеделник отидох и на медитацията и до парка с компанията. Вече не се чувстваше онази напрегнатост между нас. Групата се забавляваше и успях да наваксам с всичко пропуснато до момента.
Чувствах се така сякаш изобщо не се бях прибирала до Щатите, сякаш изобщо не бях отсъствала.
Когато отново натварихме багажа в автобуса погледнах към дървената къщурка и усетих трепета към завръщането в университета. Това беше хубаво бягство, но беше време да се завърна и да довърша започнатото.
А и думите на Райлънд още кънтяха в ушите ми от разходката в парка. Говорихме за отношението на хората спрямо другите, за студентите, за групата на Уитни. И неговият съвет ме осветли... Не им дължиш нищо.
И за Рет беше така...истината в прав текст- не му дължах нищо вече.
