WINTER WEEKEND - ЗИМЕН УИКЕНД В ОСЛО
Януари 8-11
Петък - Пътуване, trivia night
Събота - Сутришна йога, турнир по доджбол, свободно време
Неделя - Scavenger hunt, Art studio share
Понеделник - Медитация, посещение на The Vigeland Park
Обявите бяха разлепени навсякъде из кампуса. Университета предлагаше зимно бягство под формата на кратка почивка.Това беше единствената причина поради, която се радвах,че се прибрах по-рано. Принципно трябваше да си дойда на 11 януари и да се подготвя за началото на занятията. Да поизчистя, да оправя багажа си.
Но плановете ми (както винаги сякаш се случваше) се провалиха. Райлънд ми писа за да ме покани с Идра, Лея, Мая и Ранди на същият зимен уикенд, като за целта трябваше да се прибера четири дни по-рано.
Приех идеята със смесени чувства. Все пак имах своите резерви,но в края на краищата си казах "Какво пък!?". Стегнах багажа си и се качих на самолета с желанието да се освежа и психически да се подготвя за срещата с професора.
До този момент вече бях приела тъжната мисъл,че той е продължил напред. Вече беше с друга жена,а не с негова студентка и можеше да си позволи да бъде спокоен, че няма да го хванат или че ще го съкратят от длъжността му. Беше с негова колежка. А и моето усещане рядко ме подвеждаше. Знаех,че нещо се случва между тях. Знаех,че не са само приятели.
Въздъхнах докато вървях по павираната пътечка към сградата ми в университета.Пара излезе от устата ми и аз се загърнах по-топло. Навсякъде стоеше украсата за Коледа. Макар празниците да бяха минали тук все още се усещаше еуфорията и веселото настроение.
Снегът и заледената пътека затрудняваха бутането на куфара,но някакси успях да се справя и да вляза във входа. Вече спрях да мисля за него и нея. Отказах се от всякакви идеи да си го връщам и да се събираме. За това време в което бяхме разделени осъзнах,че може би така е по-добре.
В стаята беше светло и ухаеше на ароматна свещ ванилия. Идра се беше изпънала на леглото и четеше Хари Потър и даровете на смъртта.
-Идра!-изпищях като я видях.
Захвърлих куфара на една страна и скочих към леглото където я приклещих в силна прегръдка.
YOU ARE READING
FORGOTTEN
Romance-*- "Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство. Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...