-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно...
Стягах багажа за наобратно,когато Рет влезе на пръсти в стаята ми.Прегърна ме през кръста, отметна косата ми и целуна вратът ми.
-Кога ще те видя пак-вдиша аромата ми.
Засмях се.
-Когато се прибереш в кампуса-отвърнах щастливо и се отърках в него.
-Игрива си днес- обърна ме към себе си и ме погледна в очите.
Тези негови очи...кълна се ще ме погубят.
-Рет...
-Кали...
Усмихнах се на иронията ..след всичко пак бяхме двамата.Просто Рет и Кали,разделени от обстоятелствата,но привлечени един към друг като магнити.
-Трябва да си оправя багажа-отблъснах го от себе си,а той се намръщи.
-Не и преди да ме целунеш-дръпна ме отново към себе си и ме дари със сладострастна целувка.
След което излезе от стаята ми,оставяйки ме да се хиля като тиква на куфара си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
По пътя обратно момчетата спукаха телефоните ни от звънене,писане и пращане на снимки.По едно време ги набрахме в уатсап и ги оставихме на видеоразговор за да кажат каквото имат,а и да се разсеем малко.
Спряхме на една бензиностанция за да заредим колата и да си вземем по едно капучино и после продължихме към кампуса.Беше спокойно пътуване, пейзажа се измени пред очите ни на фона на Tory Lanez-Penthouse red.
Всяка от нас мислеше за различни неща.Аз мислех за Рет, за предстоящият мач и за заминаването на Идра.Която пък сигурно си мислеше също за Италия и за Ранди.Лея от друга страна беше зареяла поглед през прозореца и сигурно кроеше планове за Крис.
В онзи момент всичко бе така спокойно и блажено,че дори и да исках нямаше как да предвидя всичко,което щеше да се обърка в живота ми.
