FORGOTTEN

10.Несправедливост

Облещих се на екрана. Писал е!? Минаха месеци...като се сетя колко се бях излагала ..колко пъти му бях писала и нищо.Нищичко. А сега!? Станало му странно.

И на мен ми беше странно ... месеци наред.

Ами здрасти ...

Отвърнах в чата набързо и заключих телефона си. Залата беше пълна и тихият шепот на студентите изпълваше пространството.Като по часовник, Рет влезе. По-красив от всякога.Настана гробовна тишина.

В онзи момент чух известието от уатсап на неговият телефон.Беше получил съобщението ми.

Колко неловко!

-Този семестър няма да съм толкова благосклонен колкото миналият -започна той,напълно игнорирайки съобщението ми.-Искам да работите по-усърдно и да четете повече.Няма да имаме привилегията да се виждаме често, затова усилията трябва да са удвоени.

Извади списъка и започна с проверяването.

Значи така...бяхме се върнали на стартова позиция.Отново ме мразеше.Дубъл втори...професора срещу студента.Всички знаехме как щеше да завърши това.

Мечтите от срещата с него се парализираха. Бях забравила колко студен и отдръпнат може да бъде.Чисто делови премина през проверяването, не ми обърна особено внимание.

След това раздаде учебниците и преминахме през уводната част.

Беше скучно,честно казано.Само британският му акцент разведряваше настроението.Все още обожавах тембъра на гласът му.

Чувах тътена на гръмотевиците отвън.Изливаше се порой.В залата коментирахме Хамлет. Някакси ми липсваха лекциите свързани с "Брулени хълмове", сега всичко се бе променило.

След края на лекцията той си позволи да погледне телефона си.Видях това с крайчеца на окото си,докато прибирах учебниците и тетрадките в чантата си.

-Госпожице Рейвън? -чух британският му акцент.-Останете моля.

Кимнах без да го поглеждам.

Гръмотевиците проехтяха отново,разтърсвайки тялото ми.Или вече си въобрязавах!?

С треперещи крака слязох по стълбите и се спрях пред катедрата.Очите му се впиха в моите.

-Ами здрасти?

Замръзнах.

-А ти какво очакваше?

Задържахме погледите си дълго време преди да проговори.

-Нямаше как да отговоря на съобщенията ти..

Притаих дъх.Знаех какво следва.

-Предполагам,че се досещаш вече.С нея съм.Психопат е в повечето случаи и преиграва.Нямаше как да отговоря на съобщенията ти в инстаграм,защото е страшно ревнива. Постоянно питаше защо студентка ми пише на лично.

Замръзнах.Все едно ме заля с кофа леденостудена вода.Мозъка ми блокира.Какво се предполагаше да отговоря?

-Това обяснява доста.-Нямаше какво друго да кажа. Оправих чантата на рамото си и си тръгнах.

Чувството на загуба се засили,когато превъртах думите му отново и отново "с нея съм" ... обвързан. Сякаш това трябваше да ми обясни всичко.Месеците през които нямаше комуникация, как ме избягваше.Как ме подмина без дори да ме погледне.Сякаш едно просто изречение можеше да заличи всичко между нас.А с болката как трябваше да се справя?

Не беше честно.

Не беше честно той да е щастливо обвързан,а аз да страдам по него.Не беше честно тя да се усмихва толкова широко, да го прегръща, да го докосва и аз да трябва да приема всичко без да възразя.

Защото са във връзка.

Заби ми нож в гърба.И най-лошото от всичко е че аз подозирах.Знаех си,че не са просто приятели.Знаех си ,че става нещо.Може би това ме изяжда от вътре.Фактът,че бях толкова наивна да му повярвам и да си кажа,че може би аз греша.Да се усъмня в собственото си чувство, заради любовта ми към него.

Толкова бях сляпа и наивна.И постоянните тиради как не иска връзка, как не бил готов, как хората щели да говорят, как било невъзможно ...той ми е професор.А ето ,че с нея може.Колко му беше лесно да тръгне с нея.

Беше несправедливо.

И ме беше яд толкова много...толкова много,че ако можех бих опожарила целият кампус и с удоволствие бих гледала как гори.Защото чувствах сърцето си точно така...опожарено и разкъсано.

Хайде да видим сега...МНЕНИЯ!?

Интересно ми е да разбера какво мислите за Рет и постъпките му. Вие бихте ли простили?

-S