𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~Part Sixteen~

- Джимин... Джимин - не спираше дa произнася името му Джонкук.
- Тук съм Джонкук... - отвърна шепнейки русокосият, докосвайки с устни ухото му
- Защо го правиш...? - отвърна с треперещия си глас Джонкук стискайки очи, целият облян в пот
- Нищо не правя.. - каза отново Джимин със същия спокорн и тежък глас.
Харесваше му да вижда Джонкук така... харесваше му да вижда как действа въврху него. Ръката му галеше члена на Джонкук, а дълбокия му глас не спираше да пронивка в ушите на Джонкук.
- Моля те недей... - проплака Джонкук
- Нищо няма да ти направя... - каза като лицето му доби...унила физиономия...- мисля, че вече горихме за това... нямаш ли ми доверие Джонкук...?
- Не... - отвърна по-малкия... - и никога няма да ти имам... - отвърна Джонкук рязко преобръщайки ги притискайки ножа към вратът му. В отговр получи усмивка... само това
-... подиграваш ли ми се..? - каза Джонкук на път да откачи. Щеше да извърши нещо ужасно...,но щеше да го направи... в памет на своя любим
- Не бих... - Джимин виждаше как ръцете на по малкия трепереха... виждаше страхът в очите му. Дали Джимин го брше страх...? Да... много..., но нямаше да умре сам... това..., от което се страхуваше най-много. Просегна към джонкук, който автоматично вдигна ножа
- Искам само да те погаля... - отвърна Джимин. Джонкук бано спусна ножа докъти Джимин докосна бузата му. Това бе първия път, в който Джонкук найстина се запитваше дали Джимин се е променил. Дали е осъзнал грешката си и дали трабва да му даде втпри шанс...
-... защо го направи...защо уби Таехьон...?
-... Това копеле заслужаваше да умре... - отвърна Джимин усмихвайки се...след 2 сркунди Джимин беше стиднал очи.
Джонкук държеше дръжката... на вече забития нож в гърдите му. Джимин направи наколко опита да се усмихне... като третиа се получи
-.... х.. харесва ли т.. ти чув.. ството- отвърна Джимин с треперещ глас
-... заслужаваш да умреш... долно копеле... - отвърна Джонкук с насълзени очи. Ставайки от него.
-... Така е... з.. заслужавам го.. - продължаваше да го гледа с лека усмиека - по... по-добре... и.. изтрий дръжката н.. на ножа.... н.. не искаш д.. да те хва...хванат...- говоренето ставаше все по- трудно за Джимин. Беше наранен..., но не съжалаваше,той също го нарани, а и ако беше на мястото на Джонкук отдавна щеше да го е направил.
Последните месеци...бяха много трудни и за двамата. Сърцата им се сливаха с всяка целувка...с всеки тласак...те се искаха все повече и повече..., но отмъщението... то наделя. Наделя над малкото момче, което искаше да плати за любимия си...,но дали щеше да съжалавам за избора си...? Дали Техьонг не бе някъде сред тях?

~~~~~~~~
Доживях да кача и аз нещо