𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twentieth part ~

Таехьон бутна русото момче на леглото и се настани над него. Плъзна ръка по бедрото му надигайки го. Отпусна се съвсем леко колкото да усеща кожата на другия и за пореден път сля устни с неговите. Ускореното дишане на третия в стаята далеч не развали атмосверата ,а я направи още по-хубава. Таехьон изви глава на страни удостоявайки чернокосия с поглед. Погледите им се впиха ,а Джонгкук за пръв път изгоря при погледа на Таехьон. Той все още не бе сигурен дали това нещо бе реалност или мозъкът му си правеше това с него.
По-голямия се изправи от така удобното си място и запристъпва кум него. Клекна и секунди по-късно хвана брадичката му надигайки я леко
- - Виждам ,че си буден..от колко време ни зяпаш? - дъхът на джонгкук секна това си бе гласът на Таехьон...,но бе по-мъжествен...толкова дълбок...стройната му мусколеста фигура всяваше респект и дълг за подчинение.
- Джонгкук отдръпна рязко главата си и ритна силно шкафа до себе си ,при което вазата на него падна на пода. Парчетата се разпръснаха на неповвече от метър от тях.  Ловко с крак ,момчето придърпа едно и го хвана със завързаната си ръка и го заби в ръката си. Отоври широко очи усещайки болката. Нима това бе истина? Таехьон найстина седеше пред него...Джимин...също...
- - Полудя ли?! - таехьон изкара пачето и го хвърли на страна. Погледна ръкат му. - Джимин доне си ми аптечката -  нареди Таехьон. Русият се изправи и облече халата си след което излезе. Джонгкук седя няколко секунди гледайки дълбоките очи на Таехьон преди да се отпусне на веригите ,за които бе завързан. Русия се върна с аптечката и клекна до тях
- - Направи ли му нещо? -попита Таехьон
- - Дойде му в повече. Ще го превържа ,но първо го откопчай
- - Ами ако избяга?
- - Джимин ...той ме обичаше...мислиш ли ,че ще избяга?
- - А ти обичаше ли го?
- - ...това какво значение има? - джимин не каза нищо. Изкара ключа и отвърза детето. Дали сега след като Джонгкук бе тук Таехьон щеше да спре да му обръща внимание? Джимин найстина си падаше по Джонгкук ,но...се отнасяше същото и за Таехьон. Той обичаше да е в центара на вниманието и може би това ,което бе планирал Таехьон далеч нямаше да удовлетвори всички...или по-точно Джимин.