𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ eighteenth part ~

- - По-добре ли си? - попита Хосок ,подавайки чаша вода на Юнги
- - Може би - отвърна Юнги. Хосок не можеше да скрие непукизма си. Гледаше бързо да смени темата ако се заговорят за Джимин. Темата не му бе приятна...не се интереусваше къде и какво е станло с русокосия ,но го вълнуваше как е Юнги. Дали говорихме за любов? Те самите не знаеха. Не се бях виждали от години ,а си говореха и държаха сякаш не са се виждали от седмица. Единствения лек за лудоста на Хосок бе Юнги. И той опредлено го знаеше...,но дали сега ,когато Джимин вече не бе сред тях те отново щяха да са заедно? Дали този път това тяхното щеше да се нарече любов...? Или...щеше да е поредния куршум...или последния...?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- - Готово ли е всичко? - попита дълбокия глас от дъното на тъмната стайчкя
- - Да сър...самолета е в 12:30
- - Тогава ни пригответе багажа и да вървим...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- - Готов съм - отвърна Джонгкук на шефката си . Старата дама го погледна и му се усмихна
- - Както винаги перфектно. Защо се стараеш толкова? И леко да беше минал с парцала пак щеше да се усети
- - Майка ми ме учеше така "или го прави като хората или изобщо не го прави"
Жената бе готова да каже нещо ,когато телефона и звънна. Взе телефона и го отдалечи от очите си. Остави го и сложи бавно очилата си след което отново хвана устройството в ръцете си. Започна да плъзка пръст по екрана в опит да вдигне, но това така и не и се получаваше.  На второто позвъняване Джонгкук отиде зад жената и прокара пръст успявайки да вдигне. Жената му благодари започвайки да води разговора си.
Джонгкук и каза ,че тръгва и излезе набързо преди да го задържи за още нещо. Не можеше да отрече ,че жената бе добра по душа ,но го действаше доста ,а заплата ,която получаваше далеч не покриваше трудът му. Трабваше да се научи да кзва не...направи толкова лошо нещо ,а не можеше да откаже на една старица въпреки че той бе в правото си.
Сложи слушалката в ушите си и започна да разглежда списака с песните си. Леля му не бе успяла да плати сметката за този месец и той нямаше интернет ,което го накара да се разгледа старите си песни. Пусна първта като натисна опцията да се пускат една след друга и го прибра в джоба си. Същото направи и с ръцете си. Погледна напред. Всяка песен водеше до изникването на нов спомен в главата му...,някои бяха тъжни...други бяха щасливи.Чувстваше се толкова мръсен и нечист. Мислеше си ,че ще му олекне след като отнеме живота на Джимин ,но...това ,което направи бе да стоварило втора камара камани върху сърцето му. Далеч не му пукаше толкова за любовта. Сега осъзнаваше колко млад беше и с колко хора още щеше да се срещне...,но...му пукаше за животите им...и те като него бяха млади. Имаха толкова живот пред себе си и макар единя да бе извършил много лоши неща...той също бр дете... Осъзнаваше колко млади хора губят живота си годишно и искаше да направи нещо. Но не можеше. И как би могъл? Та той е едно все още недорасло хлапе , а и той самия бе отнел живота на някой. Нямаше силите и власта да помогне на никой. Усети удар от дясната страна на корема си.. Обърна се на там и видя едно малко дете . То го гледаше с големите си очи и зачервените си бузи. Гърдите му се движеха бързо напред на зад. Джонгкук се усмихна леко. Наведе се и взе топката , кото се бе ударила в него. Направи крачка напред и подхвърли топката на детето ,не искайки да нарушава личното му пространство.
- - Заповядай
- - Благодаря ви! - отъврна детето взмайки топката. Обърна се...после пак ,което накара Джонгкук да постой
- - Извинете виждали ли сте тате?
- - Загуби ли се?
- - Те ми казаха да чакм на пейката ,но едно момче ритна токата ми и аз тръгнах след нея - отвърна детето. Чернокосия отиде до него и клекна
- - Как се казваш?
- - Джънгу
- - Спомняш ли си от къде дойде? - детето покалти глава.
- - Тогава да те заведем в полицията
- - Не! -отвърна категорично
- - Как очакваш да намерим баща ти тогава?
- - Той ще те намери сигурен съм.. - каза детето зпадило покой за малко взирайки се с тъмнокафевите си очи в тези на Джонгкук. Джонгкук седеше внимателно чудейки се дали детето си правеше шега с него. Беше плашешто...и не бе като да няма причина да е предпазлив...
~~~~
- - Синът ти се справя добре Таехьон
- - В мен ли се съмняваш Джимин?