𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-sixth ~

- - И сега какво смяташ да правиш?
- - Трябва да правя нещо?
- - Джимин...щом Таехьон и Джонгкук те изолират така не мисля ,че трабва да продължаваш с тях
- - Мм...казваш го ,защото ме искаш - каза Джимин размъдвайки голото си тало под топлите завивки. Беше се настанил върху намджун от време на време търкайки кожата си в неговата. Нямаха сили за поврче секс ,но за такива мялки удовлствия винаги достигаха. Ръце му бяха разположени на гърдите му, а главата му върху тях наблюдавайки ги . Толкова много обичаше този мъж...преди...
- - Ако е така? Ще ги оставиш ли? - запита поглеждайки го право в очите. В отговор се чу само лека въздишка
- - Не мога Намджун...не разбираш...
- - Толкова ли много ги обичаш, че не можеш да ги оствиш?
- - Раьбира се ,че не
- - Ами тогава??
- -...мисля ,че трябва да си вървя - изправих се слизаки от него и от леглото. Намджун хвана ръката му сприрайки го
- - Никъде няма да ходиш...- изправи се след него. Джимин отскубна ръката си и убу боксерките си. Намджун хвана вратът му забивайки го във вратата на гардероба - казах...,че ще останеш тук...няма да те загубя отново - сля устните им пъхайки ръка в бокстките му вкараайки двата си пръста в зандика му започвайки да ги даижа бързо. Ръкат му започна да се спука по извиките на Джимин докъто...Джимин не промълви едно едва доловимо "обичам те" и изкара пистолета ,който бе напипал зад него. Талото му се селече в крката му. Погледна надоло и клекна
- - Този свят вече не е за нас Мони...чакай ме...скоро ще дойда при теб... - беше псоледното ,което каза преди да се облече. Взе една бутилка от шкафа и си наля в една чаша. Отпи глътка и погледна трупа. Другата част от тъмната течност изля върху него. Отори заплката гледайки пламака няколко секунди преди да го хвърли върху трупа ,който...запламтя като свещичка... Наслаждаваше се гледайки как пламаците обгръщаха хотелската стая. След близо 5 минути излезе от стята чупейки с лакът бутона за пожар и го натисна. Слезе с не особена бърза крачка на доло докъто слушаше писъците на възрастни и плачат на дрцата. Излезе от голямата сграда качвайки се в колата му. Завъртя ключа и натисна гаста
- ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- - Боже Господи... - каза Джонгкук слушайки за големия пожар убил десетки хора в Южния край на градът
- - Колко тъжно...-отвърна Джимин въздъхвайки. Двете момчета обърнаха глави към него. Той бе облечен единстврно по една дълга бяла риза държейки чаша вино в ръка слушйки без грам емиция за ужасяващото събитие
- - Джимин какв може да си толкова безразличен към подобно нрщо? Загинали са толкова хора - каза Джонкук възмутено. Не можеше да разбере небрежноста на по-големия към това нещо подобно
- - Не толкова колкото аз съм убил... - бе на път да поеме още една глътка ,когато таехьон се изорави. Джимин го проследи с поглед отделяйки леко чашата от устните си. Таехьон застан пред него, сграбчи челюста му и я отне от ръката му. След това я пусна на земята. Джимин погледна надоло и мигна леко чувайки силния трясък . Джондкук подскочи леко от мястото си. Нещата във връзката им не вървяха добре. Никак даже. И си личеше от много време. Джимин извърна глава на страни щом усети лицето на Таехьон толкова близко до негото
- - Джонгкук горе - нареди Таехьон и без повече той се качи горе. - къде беше...? -не последва отговор - ПОПИТАХ ТЕ КЪДЕ БЕШЕ!! - изкрещя срещу лицето му обръщай рязко лицето му отново към себе си
- - Когато ти говоря...ще ме гледаш в очите... - каза с понижен глас ,който се канеше да избухне всеки момент. Джимин не смееше да го погледне. - така ли...добре... - таехьон го изправи удряйки го в големия роял разположен в средата на хола. Джимин се подпря с ръце за него успявайки да се зъдържи прав. Хвана яката на ризата му и я дръпна назад карайки попметата му да се разкъсат. Това ,което видя го остави без думи за кратко. Гърбът му бе обсипан с тъмнолилави петна...и не...не бяха от него. Таехьон го обърна към себе си и заби юмрука си влицето му като Джимин загуби равновесие и се свлече удряйки главата си в пяното. Чу се писък от стълбите, който привлече вниманието на по-големия . Той погледна нагоре виждайки страха в очите на човека, който най-малко би искал да види това . Погледна нагоре и си пое дълбоко въздух затваряйки очи
- Дай ми сили...моля те...