𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part Six ~

С всички сили се опитваше да се върне горе. Джонкук веднага се затича към него. Хвана пръстите му като ги притиснат към цимента с цел да го задаржи.
- Моля те! Моля те дръж се! - по малкото момче крещеше. Беше токова оплашено за любимия си.
- Обичам те - каза Тае гледайки го право в очите. Гледаше го с такава любов, с такава нежност, всяко негово действие към по-малки бе напоено с толкова много грижовност и чувства.
На края на предела си Таехюн се пусна от ръба неспособен да се задържи повече.
Джонкук искрещя силно и се опита да хване ръката му, но така и не успя. Защастие го хана за бузата, която така бързо се изплъзна от ръцете му след като Джимин го дръпна на зад. Тялото на Таехюн падна върху колата, а стъклата и се пръснаха(от налягането) . Кръвта започна да тече по къпака, а трупа на момчето лежеше отгоре й. Джонкук с е отскубна и веднага погледна през парапета. Дали очакваше гаджето му да се е хванало някъде? Да е успял да оцелее? След като видя тропът му той яростно се затича на доло по стъпалатите. Нямаше и минута когато Джимин видя през покрива  Джонкук при тялото му. Реши за първи път в живота си да бъде милостив и да го остави да го види за последно. За пристъпва бавно по стълбите надоло.
Глт Кук
Седях и галех нежно бузата на Таехюн.
- М-моляте Тае м-моляте събуди се  - гласът ми се че пречупи. Не можех да спра сълзите си. Това боли ощв повече от жестоките наказания на Джимин. Сякаш... от пропуканото ми сърце се отдели още една част. Единственото нещо, което усещах беше болка. Болка и само болка.
Седях и го молех да се надигане но той не ставаше. Хора ни бяха наобиколили и си шошукаха. Виждаше се оплахата исписана по лицата им. Чу се сирената на линейката приближаващи се към нас.
- Идват любими дръж се, моля те дръж се още малко - говорих му с немощен глас. Галех нежно изящно то му лице.
Линейкага дойде
Вече готов да се кача с линейката....