- Казвай! Кой го направи?! Джонкук! ОТГОВРИ НА СКАПАНИЯ ВЪПРОС! - крещеше Джимин вече от час и половина, но Джонкук не обелваше и дума. Бе го страх да проговри или просто не искаше да задоволи с отговр по голения?
- Така ли искаш да играем? Добре... нека майка ти и баща ТИ- да се оправят с кракът ти... те няма да те оставят да малчиш- джонкук надигна поглед от земята към него. Ами... ако майка му и бащата на Джимин разберат? Ще го разпитват , а от майка си... той не бе способен да крие тайни. Дали бе по добре да каже на Джимин...? Колко по страшно би било за него? Та какво ли не преживя ? Ако преживее пак на дали ще е толкова болезнено...
- Хосок... Джънг Хосок... - пройзнесе той
Джимин бе напът да излезе от стаята, но сладкото и тихо гласче на Джонкук погали слохът му
- Хосок.. - пройзнесе по- големия
- Той... ми го направи - Джимин се обърна към Джонкук поглеждайки го от горе до-доло. Отиде до едно от чекмеджетата и го отвори. Искара една бяла кутия от там и отиде клякайки на едно коляно пред момчето на стола.
Сложи ръце на катарамта на колана му,
когато уаетиъ накъсното издишяне на Джеон. Погледна в очите му, който бяха затворени.
Усмихна се леко, разбрал какъв респект е съдал у него и продължи, като смъкна панталонитв му бавно. Отвори бялата кутия искарвайки кислороднота вода. Започна да дезинфекцира банво раната като хвърляше бързи погледни на джонкук, който бе прехапал устни от болката.
Джимин се усмихна. Да вижда как причинява болка на някой му харесваше... особено на Джонкук..., но няма да позволи друг да му причинява болка. Джонкук е негово притежание и той ще плаче и крещи от болка само ако болката е причинена от Джимин.
Не след дълго по-големия вече бе готов с превръзкат.
- Ако ще се къпиш я завий с найлон или плик за да не се намокти превръзката - предопреди го Джимин. Взе ключовете за колата си и излезе навън. Джонкук взе панталона си и прибра кутията качвайки се банво в стята си.
Седна на леглото и постави ръце на голите си крака.
- Техьонг.. - бе името което произнесе през сълзите, който безпомощно потекоха по лицето му. Дали това млако момче би било способно да обича истинаки на тази възраст?..
~~~~~~~~~~~
Чакам мнението ви в комнетарите ^^
YOU ARE READING
𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us
Teen FictionЛюбовта...променя светът и хората..., а отмъщението... ги съсипва. Помнете това... и се научете да преглъщате грешки на хората ..., защото някой... преглъща вашите. Корица: @-_Im_gay_-
