𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part Nine~

Джонкук... - пройзнесе с дрезгав глас Хосок - от кога не сме се виждали...- джонкук си малчеше... не трябваше да следва Джун, това бе една от поредните му грешки. Колкото и наранен да беше не трбваше да го следва
- Трябва да си вървя вече- стана от мястото си по-малкия насочвкайки се към вратата на кухнята, но силната за хватка на Хосок около китката му го спря.
- Чакай де.. мина толкова време .. не ти ли лиспвахме?
- Не особено - каза Джонкук тихо.
Хосок повдигна леко вежди очуден от смелоста на малкия. Какво го бе накарало да е толкова смел и то пред него след като знае какъв е и какво е направил
- Да преминем към съшноста... ако не искаш да пострадаш ще отговаряш на това което те питам ясен ли бях?
- Пределно - каза съркастично и най-накрая събра смелост да надигне поглед към неговия. Същите безкруполни ледени очи. Какво го бе накароло да стане такъв... бе млад имаше толкова много живот пред себе си толкова много просперитети..а той... какво прави...
- От кога се познаваш с Таехюн ?
- Не те засяга
- Знаеш ли нещо за семейството му дали работи ? Стажува ли? Какво ти е казал за себе? Забелязал си нещо странно?
- Единственото странно тук е, че си милсиш, че ще ти отговря - Хосок се усмихна с онази зловеща психопатска усмивка испълнена с яд
- Няма ли да ми отговтиш
- Искаш ли да ти отговря?... - в следващия му мен Джонкук се исплю на лицето на Хосок. Нямаше и минута когато острата вилица от масата седеше забита в кракът на по-малкият. Силен вик от болка се истръгна от гърлото му
Намджун подскочи от мястото си. Не очакваше брат му да направи това... но не очакваше и такава смелост от джонкук
- Млако копеле такова - искаъска той - МИСЛИШ ЧЕ ЩЕ ТЕ ТЪРПА ЛИ?! МИЛСИШ ЧЕ ЩЕ ИСПИТАМ СЪЖАЛЕНИЕ КЪМ ТЕБ И ЩЕ ТЕ ПОЖАЛЯ ЛИ?! - залепи му шамар. До сега никой не бе посмявал да го оклевети така. Честа му бе опетнена макар и малко заради този дребен недорасъл олигофрен. Беше ядосан и то не малко. Би го смачкал на мига, но нещо го спираше да го направи... и естествено то бе, че трбяваше да ископчи информаци от него. Знаеше че Джонкук е страхливец, но сега... той проявяваше нещо необичяайно за него. От къде тази смелост и то пред Хосок. Това се питаха и тримата..
- Хосок... ти си едно мръсно долно животно... не заслужаваш да си сред нас... ТИ СИ ЗА АДА! - в следващия момент по-малкото момче усети силен шамар, но... деятел не бе Хосок
Хосок погледна очудено към по-големия си брат
- Джонкук.... време е да си вървиш - каза Джун . Да, знаеше какъв е брат му, но да не пропускам факта... БРАТ МУ...той не бе способен да го мрази каквото и да правеше по какъвто и начин да испитваше мисленето му Джун не бе способен да изрече нещо лошо към брат си па камо ли д аго нарани...