Бяха минали още 3 месеца. Времето си течеше, а Джонкук и Джимин не спираха да се привързват един към друг. Дали имаше нрщо между тях? Имаше... но не като това от филмите... беше... мръсна любов... толкова черна...толкова болка... всичко това можеше да опише любовта им... тя не беше розова нито червена...цвета и се оприличаваше на...
~ретроспекция~
- Хосок престани! Махни се подявлите ! - искрещя Джимин гърчейки се от ужасната болка под Хосок. Дали бе направил грешека... не мислеше..
Бе последвал чувства си..., а и защо Хосок можеше, а Джимин не? Нима той бе нещо повече от него?
-.. Моля те... моля те пусни ме! - проплака Джимин. Какво му осатваше да направи..? Хосок безжалостно се забиваше в него причинявайки му ужастна болка. Не смяташе за грешка постъпката си... но... не сняташе и за правилно наказанието си.
Гласът му бе глух за Хосок, който искарваше ядът си на русокосото момче под него. Той трябваше да разбере ... кой е неговия господар .
Не след дълго, мъчението за русокосия приключи. Той се строполи на леглото опитвайки се да си поеме въздух. Хосок вдигна панталона си заедно с боксетките си
- Е Джимин...сега задоволен ли си? - попита той с противния си психопатски глас. В отговор получи само смях, което едва не го искара извън нерви
-... за какъв се имаш... - попита Джимин обръщайки се едва едва - ЗА КАКЪВ СЕ ИМАШ!?- Хосок не очакваше тази смелост от гаджето си. Психопатската усмивка изгря на лицето му още по ярко от преди
- Хареса ли ти с брат ми...? Намджун хубаво ли те чука..?- питаше психопата качвайки се бавно на леглото при Джимин
- Испаднах в рая още преди да е влязъл в мен... - отвърна Джимин сякаш не знаеше какво чудовище щеше да запали. Хосок искара колана си. Това щеше да е една дълга и болезнена вечер,.... но само за единия
YOU ARE READING
𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us
Teen FictionЛюбовта...променя светът и хората..., а отмъщението... ги съсипва. Помнете това... и се научете да преглъщате грешки на хората ..., защото някой... преглъща вашите. Корица: @-_Im_gay_-
