~ twenty-third ~

60 7 1
                                    

- - Джимин трябва да поговорим
- - Изморен съм
- - Няма да изразходиш много енергия от един разговор - отвърна момчето скръствайки ръце. Погледна ръцете на русукосия ,които бавно разкопчаваха копчето на сакото ,а след това и на ризата, но неочаквано и за двете момчета Джимин спря след 3. Отиде до дивана и то разгъна като искара кълъвка и един чаршав
- - Тук ли смяташ да спиш?? - попита таехьон с повдигнати вежди - Джимин какво ти става - попита отново след като не получи отговор - Джимин! -изръможа леко изричайки името му през зъби
- - Защо не си легнеш аз ще се оправя - каза Джонгкук слагайки бавно ръце на гърдите на таехьон - Моля те...късно е ,а и е пян. Няма да постигнеш нищо-таехьон го гледаше минутка. Въздиша и обърна глава къл Джимин. Върна я на чернокосия и сложи ръка внимателно зад главата му и целуна челото му като съвсем леко побутна главата му към устните си - с него ли ще останеш?
- - Ако ми позволи
- - Лека нощ - каза без да си прави труда да се усмихне и се качи горе. Джонгкук отиде само за да се преоблече и слезе. Подпря се на дивана и погледна тялото на джимин. Отиде от едната страна и се хвърли върху него.
- - Джонгкук! -изпъшка Джимин
- - Може ли да спя при теб?
- - Предпочиташ да спиш при мен? С Таехьон ли се скара? Върви другаде има много стаи
- - Не сме се карали. Просто искам да спя при теб
- - И прецени ,че това е идеалния начин да ме попитал? Да се хвърлиш върху мен
- - Да
- - ...сладък си
- - Знам
- - Таехьон не ти влияе добре - Джонгкук се усмихма и се плъзна леко минавайки между тялото на Джимин и облегалката. Надигна се леко и искра чаршава под себе си ,разбира се с помощтта на Джимин и легна завивайки се. Надигна глава и зачака
- - Така ли смяташ да спиш?
- - Няма ли да ми да дадеш да легна на ръката ти?
- - Не - отряза го Джимин и се обърна на другата страна
- - Пф...-изпуфтя Джонгкук ,но реакция от отсрещния не последва - Сигурно те е срам напълно разбираемо
- - Срам ? И от какво?
- - Че ръката ти е като спукана гума. Никакви мускули - усмихна се злобно Джонгкук. Очите му се разшириха виждайки стегнатат ръка на Джимин ,който туко що я бе затегнал
- - Ако беше спукана гума нямаше да точиш лиги по нея
- - Да бе. Да нямаш очи и на гърба? Да ти кажа трябва да им сложиш очила на Таехьон е по-голям - и това изречение отново върна нещата в началото. Джимин замълча без да отговаря отпускайки ръката си
- - Имах предвит...- опита се да оправи положението ,но не измили нищо. Паузата бе станала доста голяма. И да се опиташе да каже нещо вече няма смисъл. Настани се отново внимателно и облегна лице на гърбът на Джимин. Поседя така - Джимин...спиш ли?...найстина ли спиш? - бе толкова тихо. Чуваха се само заглушеня звук от щтурците , които звучайа толкова далеч ,но всъщност бяха много близко. Джонгкук замълча и след малко затвори очи. Надигна се и зарови глава в тилът на Джимин. Подиграваше му се ,че се къпе с парфюм ,но обушаваше това. Миришеше толкова хубаво сякаш ходеше с гъбата и душ гела навсякъде. Не му отне много да заспи. Сутринта бе станал рано и цял ден тичаше наляво на дясно след тях. Не би се оплакал ,че му е скучно както бе преполагал. Напротив. Нещата с мафията бяха интересни постоянно научаваше нови неща и то все ,които щяха да му потрябват в живота. Определно обичаше тези момчета, но за него бе много рано  да го каже ,а за тях да го чуят.

𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us Where stories live. Discover now