𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part seven ~

Готов да се кача в лиейката ме чух името си. Не бях способен да мисля, не бях способен дори да се напрегна да разпозная гласът. Видях из тълпата Хосок. Почувствах се найстина...не толкова сам колко се чувствах до преди една минута
- Съжалявам - каза доктора от лиейката
- Не мога ли да се кача с вас? - попитах с надежда че ще ме пуснат
- Имах предвит... мойте съболезнования-
Изказа се той и погледна към Тае. Спрях да поемам кислород. Просто седях безмълвно. Единият от докторите покри Таехюн с белия плат
- Т-те - казах тихо. Осетих двес силни ръце около кръста ми идърпвайки ме от линйкатата- ТАЕ! ТАЕХЮН! НЕЕЕЕЕЕ! - разкрещах се. Нов поток от сълзи се разля по лицето ми.- ПУСНИ МЕ! - човека продължаваше да ме влачи на някъде. След малко се изгубих от погледите на тълпата. Човека ме стисна силно за челюстта
- Млъкни! - каза той злобно.
- Ти! - казах почти ръможейки. Бях толкова бесен не ми пукаше какво ще ми направи та той уби Те.... Те.
Насочих юмрук към лицето му и успях да го ударя. Продължих с втори и трети, но четвърти не последва... е не поне от моя страна. Осетих силен удар в корема и обвих ръце около стомахът си. После усетих силен удар в гърбът и паднах на земята
- Такъв си идиот!- каза той през зъби
- Ти си убиец!
- Кажи ми нещо което не знам - каза той вяло
- Как може да си толкова безуствен?! Нямаш ли сърце?! Чудовище!!!
- По добре си дръж езика зад зъбите ако не искаш и ти да свършиш като Таехюн - клекна до мен и ми заби шамар- Ще ме слушаш Джонкук... а станалото ще го оставим в тайна... ако по смееш да кажеш на някой... последствията няма да са хубави - каза той и се усмихна самодовлно.
Глт Неутрал
По малкия отпусна тялото си на студения цимент. По големия се изправи и излезе оставяйки го на милостта на съдбата. Хлапето бе толкова объркано и наранено. Не знаеше какво да прави. Любовта на живота му го нямаше... умря пред очите му, а той дори не успя да му помогне, не успя да му каже колко го обича, колко го цени и държи на него. Случката от преди години се преповтаряше. Сякаш виждаше баща си как пада от сградата...

Ретроспекция~~~
Шест годишния кук седеше в малкият им бедн хол.
Играеше си с фигурата си на Капитан Америка.  Чу отваряне на врата и се обърна виждайки как баща му излиза от стаята си.
Той се усмихна и отде до него гушкайки кракът му
- Здравей миличък - баща му клекна на неговото ниво обвивайки ръце около малкото му крехко телце
- Тате ще си играем ли? - попита детето очаквайки положителен отговор. Чу се малчание от страна на бащата , но след близо 10 секунди той реши да отговори
- Ще си играем... - каза той. Макар и малък Куки чустваше, че има нещо. Имаше нещо, което притисняваше баща му. Лицето му бе бледо макар и млад се срещаше тук там по някоя бял кичур. Кичури не от старост, а от стрес и притеснение - Но нека изчакаме мама - мъжът се изправи и тръгна към вратата
- Тате - каза отново куки. Баща му държеше дръжката на вратата несмеейки да се обърне. Сякаш го бе страх да погледне към синът си. Сякаш той би могъл да разбере какво щеше да стане само след минути ако се обърне- Няма ли да чакаме двамата мама?- Най - накрая Джин се обърна и клекна до синът си.
- Виж Куки тате има малко работа... след малко ще се върна и ще си играем тримата - насили се да се усмихне, но не му се получи особено. Детето само кимна и уви малките си ръчички около вратът на баща си.
Джин го притиснах плътно до себе си и обви ръце около него. Прегърна го силно така сякаш никога повече няма да го гушне. Зарових глава в малкото вратленце на синът си вдишвайки от аромата му. След доста дълга прегръдка отдели Джонкук от себе си и го огледа целия. Целуна челцето му и премахна малко от косата, която бе паднала пред очичките му
- Обичам те сладурче мое... моля те не го забравяй...