𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ END ~

- - Всичко е наред...искаш ли да си легнем..?
- - Трябва да се върнеш в болницата...и..защо...
- - Пуснаха ме...доктора ми зае дрехите, за да не притесняваме хората на Тае...
Джонгкук кимна...макар да знаеше каква бе истината. Той беше изключително момче...беше умен, търпелив, прощаваше лесно...той...беше всичко, което Таехьонг и Джимин никога нямаше да бъдат..., но любовта към тях, колкото и необяснима да беше...би надминал дори разстоянието от земята до луната и обратно..
Да легне отново в леглото му с Джимин след това много време, в което не бе усещал аромата му...и тази прегръдка..
Джимин и Таехьонг си приличаха, но бяха и коренно различни. Джимин..имаше нещо, което го караше да трепери всеки път, когато го погледне. Той беше като капитана на футболния отбор в училище, който всички искаха, но само най-известният получаваше, а за останалите, той оставаше мечта. Макар да живееха толкова време заедно и да имаха толкова много минало, той се чувстваше сякаш това беше първата им прегръдка...
Русокосия, сякаш никога не бе бил толкова нежен колкото сега..., начина по-който гледаше по-малкия и по който прокарваше дългите си ледени пръсти по горещите му бузи...беше като сън...един прекрасен...сън.., който за жалост беше към своя край..., защото когато отвори очи...той не се намираше в меките и топли прегръдки на Джимин...намираше се в болнична стая.., а майка му и баща му стояха до него
-...тате...- промълви той тихо виждайки човека пред него...
- - Събуди ли се скъпи..? - попита плътния глас на баща му взирайки се в него. Джонгкук стоеше с леко отворена уста наблюдавайки като втрещен...
- - Докато се прибираше от училище...едно момче те блъсна с мотора...
- - Къде е Джимин..?
- -..кой?
- - Къде е Таехьонг??
Майка му и баща му се спогледаха преди да върнат погледа си на него
- - Ами Джош??? Бащата на Джимин?? Вие бяхте..бяхте омъжени..и аз имах доведен брат, защото тате беше починал и..
- - Доктора каза, че е напълно възможно да сънуваш докато..
- - Не! Това не беше сън! Беше истина
- - Миличък, нормално е да изглежда като реалност, но..- обади се майката, но бързо беше прекъсната
- - Не...не може да е истина..- прошепна си той заравяйки ръце в косата си...нима...двамата му любими бяха просто фигури създадени и от въображението му...нима целия свят, в който живееше...не беше реален..? Нима...наистина...всичко това щеше да бъде...и остане...просто един сън..? Нима...неговите любими...щяха да останат разделени между паралелите на реалността и съня...завинаги?