𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part Five ~

Глт Куки
От часове с Тае седим на покрива на училището и се наслаждавам на прекрасната гледка и компанията на другия.
Тае прегръщаше Джонкук през кръста и гледаха прекрасния залез. Как се качиха там? Таехюн като любимец на учителя получи ключа за покрива за да зарадва любимия си. Той беше едно найстина прекрасно момче. Беше отличник и винаги помагаше на всички, но до сега той никога не бе испитвал истинска любов. До преди един месец. Щом се запозна с Джонкук целия му свят се преобърна. Сивото му ежедневние се беше превърнало в цветна леха. Той беше щастлив. Щастлив благодарение на Джонкук.
Искаше да покаже любовта си. Обърна мъничка към себе си и го целуна страстно. Повдигна го, така че да седне на парапета на сградата (  всяка сграда има циментова дебела ограда на която дори може да се седне). Той седна а Тае се настани между краката му. Притискаше го към себе си. Езиците им играеха една разгорещена игра. Горещите им усни се растапяха при докосването на другия до тях. По - големия слезе на доло и започна да засмуква кожата на по- малкия. Оставаше синьо-лилави петна. Кук се наслаждаваше на прекрасния момент. И за него Тае беше първата му любов. Не искаше този момент да свършва.
Както всичко в живота си има край така и това. Докъто Джонкук се наслаждаваше на прекрасното чувства Джимин се качваш по стапалатите.
Ч
Юнги беше на 23 години. Той е дясната ми ръка и винаги се грижи за мен. Казах му да разбере къде е Джонкук.
Каза ми че е на адреса на училището ни. Повече информация не ми даде. Заизкачвах се по стълбите. Отворих вратата.
Глт Кук
Колкото и да се опитвах не можех да задържа стенанията си. Отворих очи за кратко. Срещнах погледа си с този на побеснелия Джимин. Кръвта във вените ми за миг стана на лед. Сърцето ми започна да бие така сякаш скоро ще разкъса плата ми и ще искочи. Таехюн не се оделяше от мен очевидно не запознат с обстановката.
Джимин се доближи бързо до нас и одръпна Таехюн от мен. Веднага след това му заби един.  Той очевидно не можа да реагира и се строполи на земята.

Таехюн се опита да се защити, но бързите и силни удари на Джимин го спираха.
Очевидно силите му го напуснаха (Тае) когато се строполи на земята и не стана отново. Джонкук най-накрая освестил се, тръгна към Таехюн, но бе грубо избутан от Джимин
- КАК СМЕЕШ?! ТИ СИ МОЯТА ИГРАЧКА МОЯТА! НЕ РАЗБРА ЛИ?!!! - развика се русокосия като се приближаваше до Джонкук. За първи път погледа на Джонкук не беше както преди. Найстина гледаше със страх, но не Джимин, а Таехюн. Не се страхуваш толкова от Джимин колкото за Таехюн.
Джонкук пропълзя бързо до Таехюн. Сякаш... Джимин го нямаше. Толкова се бе притеснил за Таехюн, че не чуваше крещенето, обидите и заплахите на по-големия.
- Очевидно няма да стане така - отговори студено Джимин. Хвана Джонкук за бузата и го издърпа от Таехюн. Хвана го (хванал е Таехюн) и го провери през зградата. Дори не си губи времето да го заплашва. Стискайки силно вратът му го изблъска от сградата. Таехюн се хвана бързо за ръба и...