𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ nineteenth part ~

Джонгкук и детето седяха един до друг потънали в мисли
- Как се казва баща ти?
- Топ секретно е
- Въобще не ми помагаш  знаеш ли?
- Но аз не искам да ти помогна
Джонгкук се обърна към детето. Загледа се в него и привидно забеляза спокойното му държание. Тук имаше нещо. Нима хората на Джимин го бяха проследили до тук? Изправи се бавно
- Хлапе...кой те изпрати? -момчето не каза нищо. Показа с пръсти как заключва устата си и хвърля ключа. Джонгкук направи първата крачка ,когато усети ръка да се обвива около тялото му ,след това стегнатите гърди ,на които гърбът му се опря ,и парцала на устат и носът му ,който не спираше да го задушава. Опита се да се отскубне на няколко пъти ,но ръцете бяха здрави и го държаха силно за тялото зад него ,а главата му доста бързо започна да се замайва. След малко ,банво се отпусна в ръцете на човека. Зрението му бавно се замъгли ,но не загуби съзнание. Даваше всичко от себе си да не затвори очи, защото не знаеш дали пак ще ги отвори. Изпитваше страх...огромен страх. До преди 2 часа седеше в скучния антикварен магазин на Госпожа Ким , а сега лежеше безпомощно в ръцете на някакъв мъж.
- Готово ли е всичко? - обади се глас зад тях
- В съзнание е ,но не е адекватен - отвърна мъжа вдигайки чернокосото момче на ръце. - няма да ни го прости...
- Ще ни...
- И от къде си толкова сигурен
- Изпитва вина...- отвърна мъжа приближавайки се до тялото на момчето. Докосна опъкото на дланта си до бузата му и със съвсем леки и мути движения го помилва - Качи го в колата - мъжът се обърна към момчето - Справи се невероятно тате - проговори на хлапето. Детето се затича и мъжът се наведе хващайки крехкото му тяло в ръцете си вдигайки го нагоре. Малкото дете постави устни върху тези на по-големия и здраво обви ръце около вратът му. Мъжът постави едната си ръка на дупето му и изкара ключът си - Да върви
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Чернокосото момче отвори бавно очи. Трябваше му малко време за да фокосира двата голи образа в стаята натискащи се пред него. Очите му се отвориха бързо и широко разпознавайки Таехьон и Джимин. Той отвори леко уста. Нима мозъкът му си правеше такава шега с него ? До толкова ли откачи?