𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-fourth ~

- Джимин - каза Таехьон прокарвайки ръка по гърбът му. Беше седнал до него преди секунди. Вече бе 12 на обяд ,а той все още не бе станал ,което бе нетипично за него включително и вчерашното му държание. След като не получи никаква реакция в замяна се наведе леко до него - Джимин - прошепна ,но достатачно силно в ухото му ,че да разбуди поне малко другия. Целуна ухото му бавно и постави ръка на неговата спускайки я надоло след това я изкачи - Трябва да ставаш
- Много съм уморен...
- Джимин спиш вече повече от дванайсет часа - вчера не се бяха прибрали късно даже почти веднага след като се върнаха - Трябва да поговрим. Разговора не може да търпи отлагане
- Таехьон моля те..
- Знаеше ,че той е там нали? С него ли се видя? - прекъсна го Таехьон
- За кой говориш?
- Не се прави на ударен...знаеше ли ,че е там? При него ли беше? За това ли дойде след нас??
- Не ме ли чу?! - изкрещя Джимин- Не знам за кой ми говориш! И какво значение има защо съм се забавил?! Имах проблем с колата доволен ли си?!-по-големия замълча гледайки другия ,който се бе изправил в седнало положение и крещеше срещу него. Джимин не беше такъв. Той не крещеше...не и срещу Таехьон...,но гордоста или чувствата на любимия му бяха по важни?
Таехьон хвана челюста на Джимин и рязко дръпна лицето му към неговото като носовете им едва не се докоснаха
- Какво си позволяваш..? Мисля ,че бях напълно ясен...,когато ти казах да внимаваш с мен...аз не признавам любовта...без проблем...- замълча осъзнавайки какво бе напът да каже. По лицето на Джимин бе изписана лека болка от здравия му захват и секунда след като го осъзна вече бе пуснал по-малкия - Аз...не знам какво ми стана...аз - опита се да се оправдае ,но Джимин не му позволи. Изправи се и се качи до горе като Таехьон веднага тръгна след него ,но не посрещнат от силния трясък на вратата ,а когато натисна дръжката останови ,че бе заключено -...Джимин...отвори...шибаната...врата! - но нищо не последва - Прекалих...найстина прекалих...найстина съжалявам...изнервих се и...Джимин...Джимин чуваш ли ме? Джимин! - отговор не последва. Таехьон се отдели бавно от вратата. Затвори очи и мина с ръка през лицето си. Какво му стана на това момче? На интересен ли се правеше? Какво му стана изведнъж? Да не би...отново да бе започнал с наркотиците? Нее...това не беше възможно...те вече бяха говорили...бяха се разбрали...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

- Имаш много хубав дом - каза Джонгкук тихо затайл дъх ,вперил поглед в невероятния хол
- Радвам се ,че ти харесва
- И всичко това...аз...сам ли..
- Разбира се ,че не. Твоята работа ще е да се грижиш за мен ,не за къщата - чернокосия кимна леко. Какво по точно трябваше да прави? Да му пере дрехите? Как по точно да се грижи за някой като той самия едва се грижеше за себе си
- В колко трябва да идвам?
- Аз ще идвам да те взимам
- Не е нужно. Мога и сам да стигна ,а и има и градски транспорт
- Настоявам. Задължрнията ти..- започно отново младежа насочвайки се към големия диван.Джонгкук се усмихна леко и се запъти след Донк хуа