𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-fifth ~

- Намджун сър! - изтича младото момче след него. Бе едва първата му седмица като секретар на господин Ким и нещата не вървяха никак добре. Беше му трудно с цялата работа ,но за сметка ба това шефа му бе изключителен. Обърна се към него като момчето едва не се заби в него. Топла усмивка се показа на лицето му чакайки да каже каквото има момчето срещу него
- Аз.. много съжалявам. Получихте съобщение - каза момчето протягайки ръка за да погледне мъжа телефона. Намджон мина с поглед по устройството ,когато прочете " Поглефни през прозореца".
- Кой го е изпратил?
- Непознат номер
Намджун внимателно се приближи до прозореца когато видя познато лице. Мъжа застина на място. Гледаше право в очите на човека. Все така тъмни. Все така изкрящи срещайки се с неговите.
- Сър добре ли сте? - попита мъжа виждайки спускащата се сълза по бузата на мъжа - Сър! - извика щом Намджун побягна по коридора. Дали трябваше да го последва или бе по-добре да остане тук? Приближи се до прозореца ,но не видя никой.
Намджун тичаше с всичка сила на доло. Не можеше да го изпусне...не можеше. Мина и последното стълбище,когато със замах отвори вратат и се затича през фойето. Беше почти невъзможно да не се бутне в някой ,но въпреки това продължи. Отвори рязко стъклените врати и спря на метри от вратата. По челото се заформяха капки под ,а очите му не спираха да се въртят на посоки молейки се да срещнат сиуета от допреди малко. Очите му се спряха на една отдалечаваща се фиргура. Само след секунда се затича след нея. Какво имаше да губи? И да не бе той какво? Така или иначе имаше само една възможност. На няколко пъти щеше да загуби този сиуето докъто найстина не го направи. Спря оглеждайки се. Сърцето му щеше да напусне гърдите му и не само заради физическата дейност. Неусети кога някой го бе повлякъл. Усети само удара в стената. Седеше като вкаменен. Не можеше да помръдне от мястото си.
- Какъв мафиот си Намджун? Трябваше от отдавна да си отреагирал...отпуснал си се
- Джимин... - промълви тихо мъжа
- И ти ми липсваше... - Намджун не загуби повече време преди да притисни момчето към себе си. Уви здраво ръце около него поставяйки глава на неговата и затвори очи позволявайки на сълзите си да се спуснат по бузите му