𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-first ~

- - Джонгкук...моля те. Изяж поне един залъг - каза с нотка отчаяние в гласът Таехьон - Джонгкук - повтори той. Чернокосото момче с един замах обърна купата със супа от ръката на Таехьон и я събори на земята. Беше тук вече от 3 дена и не бе вкуснал нищо. Не искаше да говори с тях , но и не правеше опити да избяга. Не беше глупак. Знаеше ,че е невъзможно. Не знаеше дали и Таехьон е мафиот ,но знаеше ,че не е добър човек не и щом се опита да разбие едно дете и не само чувствата ,а и психиката му.
- - Джимин..
- - Тук съм - отвърна той сядайки на леглото до Джонгкук - Джонгкук...всички ние...имаме тъмно минало...и...се опитахме да избягаме от него...по един...или друг начин...найстина не ни пукаше толкова за теб...не и в началото...,но мисля ,че е време да спреш да се обвиняваш...и няма да ти го повтарям втори път...Джонгкук...- след като минаха няколко минути мълчание двете момчета се спогледаха. Поседяха так сякаш комуникираха на ум ,като след малко Таехьон се изправи и излезе без да каже и дума. Джимин легна поставайки глава в скута на Джонгкук и затови носът в блузата му. Не очакваше ,че този аромат би му липсвал толкова. Затвори леко очи усещайки капката на бузата си. Погледна нагоре и видя лицето ня Джонгкук ,по което заповаха да се стичат сълзи. Джимин очакваше това даже малко закъсня. Джонгкук искаше да възпре и да поттисне тези чувства до краен предел и успя изумявайки и двамата младежи ,но бе време да излее всичко ,което не трябваше вече да е в него. Джимин се изправи в седнало положение и придърпа момчето в прегръдките си.
- - Всичко е наред...- каза утешително поставайки брадичка на главата му. Това бяха единатвените думи ,които произнесе. Не смяташе ,че има нужда от други ,нито че някои други биха били подходящи за момента. Лицето на Джонгкук потъна в мекия плат на блузата на Джимин и зарида почти безшумно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- - Какво стана снощи? - попита Таехьон мажейки филииките с конфитюр
- - ...поплака
- - Развика ли ти се? Каза ли му истината
- -...ще е по-добре...случилото се тези месеци да остане в тайна...така ще е най-добре за всички...спасяваме нашия живот...не застрашаваме неговия
- -Някой ден ще научи Джимин и тогава...тогава може да... - джимин вече бе до него и обърна главата му към лицето си
- - Защо го мислиш Таехьон...просто...живей...не ни остана нищо друго...- ръката му отпмести внимателно притона след което се надигна леко и сля устните им - живей като за последно...аз това правя... - бавното отваряне на вратата прекъсна така създалата се тежка атмосфера и по-добре.
- - Джонгкук? - произнесоха в синхром двете мимчета. След секунди чернокосия се затича и заобиколи плота забивайки се в твлата на двамата младежи ,което накара таехьон да изпусне пулонамазаната гилия на пода. Момчето затегна хватка около телата им скривайки лицето си в тях. Идваше му да заплаче...отново. Но този път от радост. Този път не си правеше труда да мисли...защо го направиха? Къде бях толкова време? Просто се радваше на момента. Изпитваше огромно щастие от това да гледа двамата му...всъщност какви му бяха те? Няма знаечение...не и сега . Момчетатат бързо се усвестиха макар неочакваната изненада. Ръката на единия милваше гърбът му докъто на другия бе поставена на кръста му
- - Мразя ви...- беше първото ,което се отрони от устата на чернокосия - Проклети да сте...
- - Мисля ,че ни обича - каза Таехьон
- - Аз не мисля .сигурен съм - пошегуаваха се задмивйаки се почти едновременно. Таехьон мина с ръка през косата на момчето и го отдели хващайки лицето му в шепите си
- - Джонгкук...дай ни възможност...и ние ще ти дадем...
- -...възможност за какво?
- - Възможност за нов живот - намеси се джимин - Полей цветето...и то ще разъфне...след което то ще ти се отблагодари със семена...искаш ли да ни помогнеш да разжъфтим? Ще ти се отблагодарим...несъмнено - момчето ги гледаше мислейки над думите му.

•••