𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part twenty - eight ~

Джимин отвори бавно очи и секуди по късно ги затвори заради дразнещата светлина на лампите.
- - Пречи ли ви? -попита сестрата изключвайки лапата. Русокосия отвори очи и погледна ръката си ,от която висеше трабичка
- - Къде съм..? - попита момчето. Главата го болеше страшно много и не можеше да се ориентира
- - В болницта сте. Изчакайте секунда ще извикам близките ви - излезе и се огледа. Щом ги видях в края на коридора се насочи към тях - Момчето е будно. Доктора ми каза да си предам ,че пациента е регистриран в частна клиника специално за рака. Ще го задържим и днес и утре можем да го транспортираме там
- - Това означава,че е знаел за болеста си..? - попита Джонгкук поглеждайки към по-големия
- - За сега ще ви оставя ако има нещо ме извикайте - поклони се и тръгна в обратна посока влизайки в съседната стая
- - Джонгкук моля те отиди да купиш нещо за яде е
- - Но..
- - Джонгкук - брионета изкара портфеила си и му го подаде - върви - Момчето го взе тръгвайки по дългия коридора.  Таехьон не помръдна от мясторо си, докато Джондкук не изчезна от погледа му. Погледна вратата. Седя няколко секунди отпред преди да влезе. Спря на вратата поглеждайки леглото, на което лежеше русокосия. Яроста ,която изпитваше в момента, от това, че бе крил нещо толкова важно... се изпари. Стисна ръка в юмрук без да знае какво трябва да направи сега. Стоеше и наблюдаваше приятеля си на отсрещното легло сякаш беше експонат в музей, който щеше да се представи за последен път очите на хората преди да бъде заключен и скрит от историята
Русокосия изправи отново глава поглеждайки белия таван..
- - Защо не си при Джонгкук..? Не го оставяй сам...може да се уплаши от някоя инжекция..- тези думи..определено накараха Таехьон да се съвземе. Джимин беше боклук...след Джонгкук...се промени...сякаш не беше той. Беше...станал добър, но очевидно не за дълго.
Таехьон осъзнаваше кое ги доведе в това положение и това бе причината толкова искрено да се обвинява. Но те бяха трима...колкото и да се стараеше да се раздели на три...това бе невъзможно
Колкото и по-малък да бе Джонгкук от тях...Таехьон трябваше да се съобрази с характера на момчето, което бе избрал да нарича свое. Джимин може би се беше променил. Но една част от него винаги щеше да остане същата. Той беше ревнив. Много ревнив. Задушаващо ревнив. И това да бъде във връзка с трима далеч не беше толкова лесно за него колкото изглеждаше.
Той направи много, за да се пребори с това и болестта беше сигурно доказателство за това.., но не само тя бе виновна. Таехьонг също беше. Защо? Защото в опита си да предразположи Джонгкук и да му покаже колко важен беше той за тях..съвсем забрави другото си момче, което всеячески се опита да подтисне това чувство на самота.
Имаше толкова неща, които можеше да му каже сега...,но той не подаде нито една.
Завъртя се...и напусна стаята сякаш никога не бе влизал в нея..