𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~Part eight ~

Момочето лежеше на студените плочки. Сълзи вече не течаха, но засъхналите следи от тях седях на нещастното му лице. Това ли заслужаваше това 14 годилно момче? Какво направи, че живота да постъпи така с него? Загуби двама човека, който толкова обичаше. Близоста му с единствената му близка роднина, майка му, вече се бе разрошила зараду пагобното си състояние което бе нужно да крие.
Чуха се стъпки пристъпващи бавно към него. В следяащия мик вида нечия длан под лицвто си. Той надигна глава поглеждайки човека пред себе си
- Хайде...ставай Джонкук - отговри момчето срещу него. Джонкук пое ръката му и се изправи. Момчето помъкна Джонкук след себе си. Джонкук ходеше след него без да се дърпа без да противоречи. За какво и да го прави? Направи ли го... отблъсне ли го от себе си той отново щеше да е сам... а той искаше ли това?
Чу се ръможенето на автомобила. Потеглиха
- Къде отиваме?- пронърмори Джонкук искаше да знае поне на къде отива, но въпреки въпроса си не му пукаше особено
Дали щеше да постъпи с него както преди години
- У дома
- У дома... - повтори тихо думите на шофьора

~~~~~~~~~~~~~
- Как ни намерихте
- Не беше трудно - отговри човека срещу него
- Защо ми помогна?
- Защо да не ти?
- Намджун.. трабва да има причина...
- От кога познаваше Таехюн?- попита Джун, но отговр от отстрешната страна не последва
- Джонкук по добре ми отговори... не искаш Хосок да е този който те пита- той така и не отговри
- Искаш да пострадаш?
- Колко повече? - джонкук гледаше навсякъде, но не и в него. Не, не го бе страх от Джун знаеше, че той не би го наранил, но болката и разочарованието от брат му (на Джун) и това, че той заставаше зад гърбът му го нараняваха. Нямаше да им прости това, което сториха
- Добре... ще те оставя... нуждаеш се от почивка
- Искам да се пребера
- Ще те закарам, но трабва да исчакш малко
- Защо го слушаш?
- Защото ми е брат
- Та той е по-малък от теб
- Не го познаваш...
- Познавам го
- Не колкото мен... познавам го.. и точно за това те и предопреждавам да слушаш - думите му бяха прекъснати от отварянето на вратата
- Джонкук... - пройзнесе дрезгавиа глас на...