𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~Part Fifteen ~

Х
Надигнах чашата с кафе отпивайки от него
Джун
- Добро утро - казах с нежна усмивка сядайки на масата, но отговор ено получих - виждам, че малкото ми братче не е в настроение днес - каза взимайки една от препечените филий на масата
-... Бате...какво мислиш за изневярата..? - другото момче замръзна за момент на мвсто, но бързо продължи с действията си. Усрщаше жадният и испиващ поглед на по-малкия си брат върху себе си
-... предателство... това мисля за нея
- Колко хубаво аз също - Намджун го погледна. Брат му имаше проблеми.... определно и то сериозни
- Как е Джимин?
- Ами не знам, не аз спя с него - това беше достатачно за Намджун да разбере каква бе причината за целия този разговор. Той остави филията в чинията и погледна всичко
-... трябва да поговорим
- Напусни имението ми
- Хосок имението е семейно
- Нямаш ли доблест..? Спал си с мъжът на брат ти... колко си жалък. Никой друг не ти пусна и предпочете моята курва?
- чао Хосок.. - каза Намджун оставайки брат си сам в огромното помещение. Чу се силния рев (вик) на хосок и след това звук на чупене.

~~~~~~~~~~~
- Джимин къде отиваш? - попита Юнги седейки пред вратата на стаята им с Хосок
- Тръвам си..
- Пак ли се скрахте? - не за първи път Джимин бягаше от Хосок. Той беше луд... беше откачлка
-.. не..
- Ами тогава? - Юнги влезе на вътре. Той не беше от най-разговорливите типове и не му пукаше особено за хората..., но Джимин беше негов прител и господар... и се беше заклел да го пази...от всичко.
-... Той знае за мен и Намджун
- Намджун каза ли ти нещо?
-...че е по добре да си тръгна.... - каза малкото момче навеждайки глава оставайки сълзите да потекат по леко за червената му гашдката като коприна кожа.
- О Джимин.. - възкликна с унил глас Юнги. Бързо премина растоянието до момчето и го обви с ръце притискайки го в него. Чувстваше се виновен.... чувстваше се ужасно... той беше задължен на Джимин... щеше да го пази от всичко....,но... той бе причината Хосок да не обича Джимин... ако не се беше намесил в отношенията им... Хосок нямаше да се държи по този начин с Джимин и Джимин нямаше да му изнееери с брат му... това беле тежак момен... и за двамата..., който бе прекъснат от стрнанието на Джимин, който се отдръпна от Юнги
- Какво стана? - попита Юнги. Да не би да беле сринал прекалено
- Нищо - отвърна джимин поклащайки глава - Моля те... помогни ми... искам да се махна възможно най-бързо от тук...
~КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА ~