𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-seven ~

- - Трябва да се шегувате..
- - Господине вие шегувате ли се със смъртта?
Това ироничен въпрос ли беше? Как убиец би могъл да се шегува със смъртта
- - Момчето е с последен стадии рак на стомаха
- - Той е млад сигурно има какво да се направи
- - Възраста особено неговата е дори още по-лош фактор тук. Тумора се развива толкова бързо колкото и организма му. За 3 години при възрастен би нараснал с 2 сантиметра...,а при него за 1.
- -...няма ли някакво лечение, което да забви процеса...цената не ме интересува..само живота му
- - Съжалавам...каквото и да предпишем ще е неизбежно
- - Колко му остава?
- - Около година..,но болеста е коварна...може да живее още 10 години...,но може и да са 10 дена
Таехьон дойде за скенер на главата, а какво откри...? Ако не се бе случило така, че да отидат в болница...какво щеше да стане..? Щеше да третира Джимин по този начин, докъто умре? Щяха да се карат, докъто нещо по-силно от отношенията им не ги развали...?
- Таехьон не даваше вид на мекошав, той не беше мекошав...,но обичаше това момче...и не бе способен да го загуби...не и след всичко, което преживяха...заедно..
Излезе от кабината минавайки през стаята на Джимин. Застана на големия прозорец, при който засече поглед с малкото му момче...,което преживя най-много...,което пострада толкова заради тях,..кимна му, с което искаше да каже.."всичко е наред"..,но нима Джонгкук не го познаваше? Не познаваше момчето с дълбоките очи, които в момента едва се сдържаха да не заплачат...
Таехьон се запъти с бавни крачки към тоалетната преди да влезе. Отиде и се подпря бавно на мивката...той не успя да се погрижи за Джимин...не успя да направи никой щаслив...обвиняваше се...много повече, от колкото бе вината му...
Затегна ръце удряйки сапунерката карайки я да се откърти от стената, на която бе закачена и да се удари в отсрещната. Хвана другата засилвайки я към вратата, която се отвори същата секунда.
Черноокия се наведе на косъм да бъде ударен от летящия предмет.
По-големия отстъпи бавно крачка назад опирайки стената. Спусна се по нея сядайки на земята
- - Те...- казах тихо Джонгкук. Влезе вътре и клекна пред него. Виждайки другия в това  състояние разбираше още повече сериозноста на нещата. Една сълза се спусна по бузата му ,която не остана неотразена от Таехьон. Беше оплашен...да беше ,но Джонгкук беше дете...имаше само него ...и ако не за него самия поне за малкото момче трябваше да се бори.
- - Ела тук..- каза на Джондкук хващайки ръката му. Момчето седна до него и по-големия обви ръка около него. Джонгкук остави силната ръка на брионета да го поемат в прегръдката си и се отпусна в него - Страх ме е...- каза по-мялкия поглеждайки нагоре
- - И мен Джонгкук...- отвърна въздишайки по-големия прокарвайки внимателно ръка по крака му гледайки в неопределна точка. Гледаше...,но не виждаше нищо...обвиняваше се за държанието си , за обвиненията...малко или много той знаеше ,че е  виновен. И дълбоко в него се бе нагнездила идеята ,че той бе причинята за болеста на Джимин...всичко бе толкова нереално. Та той беше толкова млад кой би си помилсил ,че може да го застигне нещо подобно..? Но това беше живота...и им предоставяше поредния удар. Въпроса бе...дали те щяха да понесат този удар..?